Ейб се бавеше.
Може би се наслаждава на гледката.
Трябва наистина да му покажа нещо.
Господи, какво ми става?
Разглеждайки се внимателно, тя се запита какво я бе прихванало в магазина. У дома имаше подобен бански костюм с връзки. Никога не го носеше на публично място. Обличаше го само в усамотената си заградена тераса. Защо тогава тази сутрин си бе купила точно такъв? И защо, след като покриваше толкова малко, изпитваше силно желание да го махне и да застане гола пред Ейб и…?
Наистина съм луда, реши тя.
И сигурно има някаква връзка с онова, което се случи с Дан. Нещо общо със страха и самотата. Може би бе свързано най-вече със слънцето и морския въздух и съзнанието й, че е толкова жива, сякаш обиждаше смъртта.
Шумът от отварянето на вратата прекъсна мислите й. Обърна се и Видя, че Ейб слиза от колата. Кожата му бе гладка и загоряла. Банските му бяха бледосини. Под едната си мишница бе пъхнал хавлиените кърпи.
— Много хубав костюм имаш — каза и той.
— И на мене ми харесва твоят.
Той се засмя.
— Искаш ли да си оставиш дрехите тук? — протегна ръка.
Тя му подаде блузата и панталоните. Той ги постави в колата и заключи. Приближи се, без да я поглежда. Вече не се усмихваше. Бе навъсен и угрижен.
— Какво има? — попита Тайлър.
Прехвърли хавлиите под дясната мишница, хвана я за ръка и я поведе към пътеката.
— Аз не се върнах в мотела — каза той. — Отбих се в полицейския участък.
— В полицията ли?
— Исках да разбера какво е станало с Дан. Реших, че има неща, които… трябва да знаем.
Вътре в Тайлър оловната буца нарасна.
— И? — промълви тя.
— Не разбрах кой знае какво. Бил е убит там, вътре, в къщата. Не знаят кой е извършил злодеянието. Пристигнала сестра му от Сакраменто и се погрижила за тялото.
— Роберта. Тя е счетоводителка. Веднъж вечеряхме заедно. Много приятна жена.
Ейб пусна ръката й. Прегърна я и я придърпа към себе си.
— Ужасно съжалявам за всичко това.
— Поне… родителите му не са живи. За тях би било ужасно. Не е бил женен, така ли?
— Не попитах. Предположих, че не, след като сестра му…
— Вероятно не! Господи, колко е абсурдно. Вчера моята най-голяма тревога бе, че може да се е оженил. А днес се притеснявах, че може и да не е. А през цялото време той е лежал мъртъв в онази къща и всички са го зяпали.
— Това не е той, Тайлър.
— Да, зная. Непрекъснато си го повтарям. Господи, човек не би си и помислил, че имат право да излагат някого ей така на показ.
— Мадам Тюсо13 го прави от двеста години.
— Това не означава, че е редно.
— Да, не означава — съгласи се Ейб.
— Сигурно е нужно съдебно решение, за да се махне оттам.
Пътеката извиваше по склона. Тайлър видя Нора и Джек до ръба на водата. Имаше големи островърхи вълни. При прибоя стоеше жена и държеше за ръка дете, което се учеше да ходи. Един мъж тичаше по плажа, а пред него подскачаше и заставаше на задните си крака ловджийско куче. Младеж и момиче бяха легнали прегърнати в подножието на склона. Тайлър усети, че Ейб я гали. Тя пое дълбоко от свежия и остър въздух.
— Кога заминаваш? — попита.
— Няма закъде да бързам.
— Днес ли? Днес ли заминавате?
— Зависи.
— От какво зависи?
— От теб.
Тя спря. Ейб се обърна към нея и пусна кърпите на земята. Погледна я в очите, а ръцете му се плъзнаха по раменете й. Прегърна я.
— Ще остана още една нощ — каза тя, — ако останеш и ти.
Той леко се усмихна.
— Мислиш ли, че Нора ще има нещо против?
— Сигурно се шегуваш!
Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.
13
Мари Тюсо, швейцарка по произход, която през 1802 г. създава в Лондон музея на восъчните фигури на известни и знаменити личности (първоначално на жертвите на френската революция). — Б.пр.