— Убийствени са. Някой трябва да построи музей на камионите и да го изпълни с восъчни фигури, които да изобразяват техните жертви.
Спряха да обядват в ресторант с изглед към залива Бодега. Нора си поръча бира с порция панирани миди. Тайлър, която се безпокоеше от предстоящия път с много завои, избра пепси-кола и сандвич със сирене.
— Познато ли ти е това място? — попита тя, като посочи с глава блестящата вода отвъд прозореца.
— Трябва ли да ми е познато? — попита Нора.
— Спомняш ли си „Птиците“!
— Филмът на Хичкок?
Кимна с глава и отхапа от сандвича. По брадичката й потече сос. Избърса го със салфетка.
— Да — каза тя. — Ей там, отсреща. Това е полуостровът, където живееше Род Тейлър.
— Сериозно?
— Спомняш ли си? Типи Хедрън нае моторна лодка през залива и онази птица я нападна.
— Точно така. Значи тук е станало всичко! По дяволите! Гледала съм този филм три или четири пъти.
— Мисля, че училището е някъде наблизо.
— А мотелът „Бейтс“3?
— Това е от друг филм.
— Може да е в Малкаса Пойнт. Но справочникът не би го включил.
— В действителност мотелът „Бейтс“ е сниман в студио.
— Зная, просто се пошегувах.
Когато напускаха Бодега, минаха покрай малко дървено училище.
— Обзалагам се, че това е сградата, в която са снимали — каза Тайлър.
— Къде ли е спортната площадка?
Тайлър сви рамене.
— Навярно се е наложило да я разрушат, след като онези птици я осраха.
Оставиха Бодега зад себе си. След малко Нора спеше с отворена уста, гушната на мястото си, с колене, опрени в таблото и глава, обърната на една страна. Тайлър също се чувстваше уморена. Свали стъклото на прозореца, за да усети свежия полъх от океана.
Главата й бе изпълнена с мисли за Дан и спомени от времето, когато бяха заедно. Не можеше да повярва, че само след два часа ще го види отново.
Държал е снимката й на камината. Нямаше да го прави, ако я беше забравил. И е говорил на Барби за нея.
Куклата Барби. Какъв ужасен прякор!
Канил я често на пица. Дали не са…?
Нещо в нея се сви.
Не може да е имал нещо с Барби. Защо пък не? Защото е поне с десет години по-стара от Дан. И е дебела. Аз също не бях много слабичка, но това не го притесняваше. Поне никога не се оплакваше.
Добре де, дори и да е имал нещо с Барби, какво от това? Защо не?
По дяволите, вероятно са били само приятели.
Цели пет години. Погледни истината в очите. Имал е много други жени след тебе. Някои сигурно са били сериозни връзки.
Избърса изпотените си ръце в кадифените джинси.
Повтаряше си, че няма смисъл да потъва в такива мисли, но не успя да ги прогони. С болка и отчаяние се питаше с колко ли жени е бил в леглото? Как са изглеждали те? Дали някоя е приличала на нея и му е напомнила за тяхната любов? Дали му е липсвала понякога? Може би я е забравил? Може би образът й е бил изтрит от някоя нова любов?
Престани!
Поне не е женен. Или не е бил женен допреди две години. Или може да се е оженил, но да не е споменал за това в картичката до Барби? Всичко е възможно. Може дори отново да се е преместил. Може да е напуснал Малкаса. Това би било…
Внезапно беше изтръгната от мислите си, когато на един завой се оказа срещу зелена камионетка, която изпреварваше някакъв фургон и летеше с всичка сила към нея. Натисна клаксона и спирачките.
Нора се олюля и се събуди.
— По дяволите!
Тайлър рязко зави надясно, за да направи път. Десните гуми вдигнаха прах и изхвърлиха камъчета чакъл върху банкета на пътя.
Камионетката префуча покрай тях, а шофьорът й ги поздрави със самодоволна глупава усмивка и с ръка, вдигната до периферията на каубойската му шапка.
Нора му показа среден пръст и извика:
— Педераст!
Тайлър изведе колата отново на платното.
— Господи! — крещеше запъхтяно Нора. Беше притиснала ръце до гърдите си, като че ли да попречи на сърцето да изхвърчи навън. — Скапан, дебел, мръсен задник!
Тайлър пое дълбоко дъх. И нейното сърце се беше разтуптяло. В краката изпитваше слабост и топлина.
— Този идиот щеше да ни убие! — извика силно Нора. — Какво ти казах! Внимавай с камионетките! Дай на един идиот да кара камион и той си мисли, че е на върха на лайното.