Фъстъците се търкалят, фъстъците се търкалят. Също като Атлас, който крепи земята, аз ги крепя да не паднат. Не всеки може да носи фъстъци. Моето изкуство е дар Божи. Аз майсторски го владея. То е чудесно изкуство. Фъстъците се търкалят, фъстъците се търкалят, а аз вечно ги нося.
Аарън е философ. Но той не може да носи фъстъци. Ернестина е русокоса. Но и тя не може да носи фъстъци. Евън е спортист. Но той разсипва фъстъците. Паола е моя партньорка. Но и тя е несръчна с фъстъците. Само аз по милост Божия и благодарение на моята вещина мога да нося фъстъци.
Ако някому омръзне моята песен, нека хвърли нещо по мен. Аз съм горд. Аз съм неуморен. Мога да пея без край. Аз ще пея без край.“
А тук започва песен втора: „Когато умра, погребете ме в яма с фъстъци. Докато съм жив…“
Очакваният залп от възглавници го накара да замлъкне, но не подействува на чудесното му настроение; само миг след това той вече седеше в един ъгъл с Лоти Мейсън и Паола и тримата крояха заговор срещу Терънс.
Времето напредваше, а танците, шегите и игрите продължаваха. В полунощ бе поднесена закуска и едва когато стана два часът, гостите от Уикенбърг започнаха да се стягат за път. Докато се обличаха, Паола предложи за идния ден следобед да отидат надолу по течението на Сакраменто до опитните оризища на Дик.
— Аз пък намислих друго — обърна се към нея мъжът й. — Нали знаеш планинските пасища над Сикамор Крик. През последните десетина дни там са били разкъсани три годиначета.
— Нима от кугуари24! — извика Паола.
— Да, при това са най-малко два. Дошли са от север — обясни той на Греъм. — Случвало се е и по-рано. Преди пет години убихме три кугуара. Там ще ни чакат Мос и Хартли с кучетата, Проследили са дирите на два от хищниците. Какво ще кажете, ще дойдете ли с мен? Ще хапнем в дванадесет часа и тръгваме веднага.
— Може ли аз да яздя Моли? — запита Лют.
— А ти ще вземеш Алтадена — каза Паола на Ернестина.
Бързо се споразумяха за конете. Фрьолиг и Мартинес се съгласиха да отидат с тях, но предупредиха, че нито яздят, нито стрелят добре.
Всички излязоха навън да изпратят гостите от Уикенбърг и след като автомобилите потеглиха, постояха още малко да се уговорят за лова.
— Лека нощ на всички — каза Дик, когато останалите започнаха да се прибират. — Ще навестя още веднъж старата Беси. При нея е Хенеси. А вие, момичета, не забравяйте, че на обед трябва да се явите в костюми за езда и проклет да е, който закъснее.
Престарялата кобила Беси, майка на Принцеса Фодърингтън, беше твърде зле, но Дик не би я навестил в този късен час, ако не бе желанието му да бъде сам и страхът му да останат дори за момент само двамата с Паола тъй скоро след онова, което бе видял във вътрешния двор.
Чу леки стъпки по алеята, постлана с дребни камъчета, и извърна глава. Ернестина го догони и го хвана под ръка.
— Горката стара Беси — каза тя. — Прииска ми се да дойда с теб.
Дик, който все още играеше тазвечерната си роля, със смях започна да си припомня разни весели случки с гостите.
— Дик — каза Ернестина, след като и двамата се бяха смълчали. — Имаш някакви неприятности. — Тя почувствува, че той застава нащрек и бързо продължи: — Как мога да ти помогна? Знаеш, че можеш да разчиташ на мен. Кажи какво мога да направя.
— Добре, ще ти кажа — отвърна той. — Има нещо, което можеш да направиш за мен. — Тя признателно притисна ръката му. — Ще наредя така, че утре да получиш телеграма. Няма да е много тревожна, но все пак спешна. Двете с Лют веднага ще се приготвите за път и ще заминете.
— Това ли е всичко? — каза тя с несигурен глас.
— За мен ще бъде голяма услуга.
— Значи, не искаш да говориш открито с мен? — възнегодува тя с разтреперан глас, огорчена от отказа му.
— Ще наредя така, че да получиш телеграмата, докато си още в леглото. А сега няма нужда да идваш с мен при Олдън Беси. По-добре се прибирай. Лека нощ.
Той я целуна, побутна я леко по посока към къщата и продължи пътя си.
ГЛАВА XXX
След като навести болната кобила и тръгна да се връща, Дик се поспря и наостри слух: откъм конюшнята за жребците долитаха глухите неспокойни удари от копитата на Планинеца и другите коне. В тъмнината долетя звън от едно-единствено звънче — на отсрещния хълм някакво животно пасеше. Почувствува топъл ароматен полъх. Нощният въздух ухаеше на зреещо зърно и съхнещи треви. Дочу се пак тропотът на жребците. Дик пое дълбоко въздух. Съзнаваше, че никога всичко това не му е било тъй скъпо. Той погледна към небето и обиколи с поглед звездния хоризонт, пресечен от начупената линия на планинските гребени.