— И какво искате да кажете? — запита мистър Крокет.
— Точно това. Точно, което казвам. Още не съм се разлудувал и вие само наблюдавайте, когато започна.
— И смятате да започнете, когато свършите университета?
Чудноватият младеж поклати отрицателно глава.
— След като свърша, възнамерявам да премина поне едногодишен курс в селскостопанския институт. Хванала ме е една мания — селско стопанство. Искам да направя нещо… да създам нещо. Баща ми не беше достатъчно творец. А и вие тримата не сте. Вие сте открили една нова земя през пионерския период и само сте събирали парите като моряци, които са намерили самородно злато в някоя девствена земя…
— Мое момче, аз имам малко опит в селското стопанство в Калифорния — прекъсна го обидено мистър Крокет.
— Разбира се, че имате, но не сте се проявили като творец. Вие — все пак фактите са си факти, — вие сте били рушител. Били сте земеделски стопанин в целините. И какво сте направили? Заграбили сте четиридесет хиляди акра от най-хубавата земя в долината на река Сакраменто и година след година сте отглеждали там пшеница. И представа не сте имали за многополната система. Изгаряли сте сламата. Изтощавали сте чернозема. Разоравали сте земята на дълбочина четири инча и сте оставяли недокосната лежащата надолу почва, твърда като циментен тротоар. Изтощили сте този тънък слой от четири инча така, че сега добивът е дори по-малък от посятото зърно.
Да, рушили сте. Това е правил и баща ми. Всички са го правили. Аз обаче ще използвам парите на баща си и ще творя. Ще взема изтощена от пшеницата земя, която може да се купи на безценица, ще я преобърна цялата и в края на краищата ще изкарам от нея повече, отколкото сте изкарвали вие, когато най-напред сте започнали да я обработвате.
В края на последна му година в университета мистър Крокет отново спомена за заплахата на Дик „да се налудува“.
— Веднага щом свърша селскостопанския институт — отвърна той, ще купя земя и инвентар и ще уредя скотовъдна ферма, но истинска скотовъдна ферма. И тогава ще се впусна в лудории.
— А горе-долу с колко голяма ферма смятате да започнете? — запита мистър Дейвидсън.
— Може би петдесет хиляди акра, може би петстотин. Както дойде. Ще искам да получа максимални добиви. Калифорния всъщност още не е заселена. Без пръст да помръдна и без преобръщане на почвата, след петнадесет години, земя, която сега мога да купя за десет долара акра, ще струва петдесет долара, а която купя за петдесет, ще струва петстотин.
— Половин милиона акра по десет долара за акър прави пет милиона долара — предупреди загрижено мистър Крокет.
— А по петдесет прави двадесет и пет милиона — изсмя се Дик.
Но всъщност опекуните не вярваха, че той ще се впусне в лудориите, с които ги заплашваше. Той можеше да прахоса богатството си за някакви си там нови начини на земеобработване, но действително да се разлудува след толкова години на самоограничаване, според тях беше недопустимо.
Дик завърши висшето си образование не особено блестящо. Беше двадесет и осми поред в курса и не остави някаква голяма следа в университетския свят. Най-забележителното му постижение беше отпорът, който даде на много мили девойки, и разочарованието, което причини на тях и на майките им. Той ознаменува последната си година и с това, че като капитан на университетския футболен отбор го поведе към победа срещу отбора на Станфордския университет за първи път в течение на пет години. Това беше по времето, когато още нямаше богато заплащани треньори и когато се отдаваше особено значение на играта на отделния член на отбора; но той приучи своите другари да играят като едно цяло и да жертват индивидуалните проявления заради целия отбор, така че в Деня на благодарността8 златно-сините можеха да отпразнуват победата си над една много по-блестяща единадесеторка с тържествено шествие по главната улица на Сан Франциско.
В селскостопанския институт Дик се отдаде на лабораторна работа и напълно пренебрегна всички лекции. Всъщност той сам си наемаше преподаватели и изразходва цяло състояние само за пътните им разноски из цяла Калифорния. Жак Риб, който се славеше като един от най-големите световни специалисти по земеделска химия, някога получаваше във Франция две хиляди долара годишно, но Калифорнийският университет го привлече с предложение за шест хиляди, а след това десетте хиляди на плантаторите на захарна тръстика го подмамиха на Хавайските острови, откъдето Дик пък го съблазни с петнадесет хиляди заплата и с по-приятния умерен климат на Калифорния, сключвайки с него договор за пет години.
8
Ден на благодарността — официален празник в САЩ в памет на първите колонизатори в Масъчусетс, празнува се през последния четвъртък на ноември. Б. пр.