— О, не вярвайте това. Казвам ви, мистър Крелин, погледнете статистиката. Всичко, което противоречи на тази теза, е чиста случайност. Всяка жена си остава жена завинаги. Докато нашите момиченца не престанат да играят на кукли и да съзерцават очарователното си отражение в огледалото, жената не ще престане да бъде онова, което е била винаги: първо майка, а сетне другарка на мъжа. Статистиката го доказва. Следил съм девойките, които завършват педагогическа гимназия. Забележете, че онези, които се омъжват, преди да свършат, са изключени от сметката. И все пак, дори и завършилите учителстват средно не повече от две години. И като вземете под внимание, че голяма част от тях поради това, че са грозни или че не са имали късмет, предварително са обречени да останат стари моми и да учителстват цял живот, вие ще разберете как се съкращава срокът на педагогическата дейност на онези, които се омъжват.
— Една жена, дори и едно младо момиче винаги налагат волята си над тези простички създания, мъжете — промълви Крелин, безсилен да оспори цифровите данни на господаря си, но твърдо решил в ума си да ги провери.
— И вашата девойка ще постъпи в университета „Станфорд“ — засмя се Форест, готвейки се да пусне кобилата в галоп, — а вие и аз, и всички мъже ще правим всичко необходимо, докато свят светува, за да могат жените да налагат волята си.
Крелин се усмихна на себе си, докато Форест се отдалечаваше надолу по пътя; той познаваше добре творчеството на Киплинг и мисълта, която го караше да се усмихва, беше следният цитат от него: „А къде са вашите деца, мистър Форест?“ И той реши да го повтори пред мисис Крелин при сутрешното кафе.
Дик Форест се спря още веднъж, преди да стигне Голямата къща. Той заговори с един човек, когото назова мистър Мендънхол, управляващ коневъдството и специалист по пасбищата, който имаше славата, че познава не само всяко стръкче трева в чифлика, но и височината и възрастта му още от самото му поникване.
Форест му направи знак и Мендънхол спря двата жребеца, които тренираше да теглят двуколка. Форест го повика, защото искаше да сподели с него нещо, което му хрумна, когато отправи поглед отвъд северния край на долината, към големите вълнисти склонове, осветени от слънцето и обагрени с ярка зеленина там, където се врязваха в обширната равнина на реката Сакраменто.
Последвалият разговор беше бърз и кратък, свеждащ се до изрази, употребявани от хора, които си разбират от приказката. Говориха за тревата. Отвориха дума за зимните валежи и за възможността от предстоящи късни пролетни дъждове. Споменаха разни имена като Малкия Койот и рекичките Лос Куатос, хълмовете Йоло и Мирамор, Големия басейн, Кръглата долина, планинските гребени Сан Анселмо и Лос Банос. Разискваха движението на стадата и табуните в миналото, настоящето и бъдещето, както и изгледите за добив на сено в далечни високи пасища, и оценката на сеното, останало от зимата в отдалечени хамбари и в скътаните планински долини, където стадата зимуваха и се хранеха.
Под дъбовете на коневръза на Форест бе спестено усилието да завърже Людоедката. Един коняр изтича да поеме кобилата и Форест, като се поспря само да спомене нещо за някакъв кон на име Дъди, пристъпи прага на Голямата къща, звънтейки с шпорите си.
ГЛАВА III
Форест влезе в едно крило на Голямата къща през масивна врата от дялано дърво, обкована с железни гвоздеи, отваряща се към помещение, прилично на подземен средновековен затвор. Подът беше циментов, а наоколо имаше врати, които водеха в различни посоки. Една от тях се отвори и от нея излезе китаец с бяла престилка и бяла колосана готварска шапчица, а заедно с него се появи и шум от глухо бръмчене на динамомашина. Това отклони Форест от пътя му. Той се спря, разтвори широко вратата и надникна в хладна циментирана стая, осветена с електричество, където се намираше дълъг хладилник със стъклена предна страна и стъклени полици, отстрани на който се виждаше машина за изкуствен лед и динамомашината. На пода, облечен в омазнен работнически комбинезон, беше клекнал дребен изпоцапан човек, комуто Форест кимна с глава.
— Някаква повреда ли има, Томпсън? — запита той.
— Имаше — отговори кратко и натъртено човекът.
Форест затвори вратата и тръгна по приличен на тунел коридор. Тесни прозоречни отверстия с железни пречки, прилични на бойници за стрелци от средновековни замъци, осветяваха слабо пътя. През друга врата той влезе в дълга, ниска стая, с греди по тавана и с камина, в която би могъл да се изпече цял вол. Грамаден пън, сложен върху легло от жарава, пламтеше ярко. По-голямата част от мебелировката се състоеше от две билярдни маси, няколко масички за карти, дивани по ъглите и миниатюрен бар. Двама младежи, които натриваха с тебешир щеките си, отговориха на поздрава на Форест.