Двете с Марта шием сватбено покривало за леглото им. Парчетата са от онези, които Марта е натрупала с годините. Тобайъс й скова рамка, а Марта поиска вълна от онези, които имат овце и я прибави към другата, която е събирала от трънаците и храстите. Помогнах й да я изпере и разчепка, за да приготвим пълнежа на покривалото. Което не ни достига, ще допълним от стари одеала, парцали, ризи и скъсани и износени чорапи.
Канавата е прикрепена към рамката, пълнежът — поставен върху й, а лицето — над другите два пласта. Марта отбелязва по лицето местата за пришиване. Тя избира мотивите, очертава ги с креда: рози, като онези, които растели в градината й, жълъди и дъбови листа от гората край селото, целувки за истинската любов, сърца — за брака, и раковини и спирали, които се извиват и извиват, но никога не се затварят. Започнахме от средата и се движим навън, ръбът ще представлява лоза, която се вие от всички страни, тя не трябва да се прекъсва, защото символизира дълъг живот.
На Ребека не й е позволено да помага. А тя се смее и казва, че ще стори същото за мен, когато е на преклонна възраст. Дразни ме. Напоследък се промени, вече не е срамежлива и свита, напротив усмихва се, и дори се смее, бузите й горят, а очите й блестят. Сякаш е друг човек.
Запис шестдесет и осми
(януари, 1660)
Януари е, а студът става още по-жесток и води до по-големи страдания. И в Англия премръзвахме зиме, но тук студът така може да изпохапе пръстите и крайниците, че да загният. Освен обикновената кашлица и хрема, се появи и някаква болест на белите дробове, от която човек храчи кръв. Джона беше толкова зает да посещава болните и да раздава лекове, че най-накрая и той легна болен.
Болестта е взела своята дан сред паството. Тази седмица хората в молитвения дом са още по-малко. Елиас Корнуел също го няма и отец Джонсън ще проповядва сам. Няма ги и съпругата му с половината деца.
След службата извикаха Марта при отец Джонсън.
— Вие ще се грижите за съпругата ми.
— Болна ли е? — разтревожи се Марта. Госпожа Джонсън е в напреднала бременност.
— Не става дума за нея. Някои от децата не са добре.
— Какво им има?
Отец Джонсън я изгледа с недоумение, сякаш детските болежки не го засягаха.
— Вие трябва да разберете това.
— Добре, но какви са симптомите? Имат ли треска? Кашлят ли?
— Да, кашлят. И то толкова силно, че не можем да спим. Не мога да мисля. Искам да спрете това.
— Ще сторя, каквото е по силите ми. Мери… — обърна се към мен Марта, за да ми каже да й донеса кошницата.
— Ти си Мери? — Очите на отец Джонсън, студени и празни като оръжейни дула, се впериха в мен.
— Да, господине.
— Мери? Сирачето, което живее при Джон и Сара Ривърс?
Кимнах утвърдително.
— Чух за теб.
— Надявам се, че само хубави неща, господине?
— Не съвсем — той поглади брадата си. — Чух, че бродиш из горите.
— Само за да събирам билки и растения за Джона и Марта.
— Чух още, че има доста какво да разкажеш за себе си. Кажи ми, Мери, отрекла ли си се от дявола и всичките му творения?
— Да, господине.
— Вярваш ли в Бог? Следваш ли напътствията Му?
— Да. Разбира се — кимах усърдно. Що за разпит беше това?
— Да се надяваме, че е така. Защото аз съм Негов наместник, тук, пред тази общност. Не го забравяй. Нищо не убягва от слуха ми — замисли се за миг. — Покорна ли си?
— Да, господине — държах очите си вперени в пода и се опитвах да демонстрирам съответната почтителност.
— Постарай се да останеш такава. Запомни: „защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството“29, тъй е писано в книга „Царства“. Погрижи се за децата, Марта. Тази вечер не искам да ги чувам.
И си тръгна, без да погледне никого.
Запис шестдесет и девети
Къщата на отец Джонсън е най-голямата в селището. Почти толкова голяма, колкото някои, които видях в Салем — на два етажа, зидана и покрита с плочи. Госпожа Джонсън ни помоли да идваме, докато децата оздравеят.
Марта им дава сироп от подбел и женско биле, варени в мед и малко оцет. Маже гърдите им с гъша мас, увива ги в мек вълнен плат и ги кара да вдишват парата от едно котле, в което е запарила царско биле, бергамот и мента.
Децата се възстановяват. Кашлицата намалява. Скоро ще са по-добре. Марта повече се тревожи за госпожа Джонсън. Като изключим огромния й корем, тя е много слаба. Марта е загрижена, че бременността може да я изтощи и тя да не може да се възстанови.
Запис седемдесети