Пара се издигаше на горещи облаци от бръмчащата топка. Сега, когато беше по-близо, Брута видя, че половин дузина много къси гребла са свързани едно за друго във формата на звезда зад медния глобус и висяха над задната част на лодката. Дървени зъбни колела и няколко безкрайни ремъка запълваха междинното пространство. Когато глобусът се въртеше, греблата цепеха въздуха.
— Как работи това? — попита той.
— Много просто — отвърна Ърн. — Огънят прави…
— Нямаме време за това — рече Симони.
— … нагорещява водата и така тя се задвижва — каза чиракът-философ. — И тя се втурва навън от глобуса през тези четири малки дюзи, за да избяга от огъня. Струйките пара завъртат глобуса, а зъбните колела и гаечният механизъм на Леджибъс предават движението на греблата, които се въртят и движат лодката през водата.
— Много философско — каза Дидактилос.
Брута почуства, че трябва да защити Омнианския прогрес.
— Огромните врати на Цитаделата тежат тонове, но се отварят единствено със силата на вярата — каза той. — Едно бутване и те се разтварят широко.
— Много бих искал да видя това — каза Ърн.
Брута изпита лек греховен пристъп на гордост, че Омниа още има нещо, с което да се гордее.
— Много добър баланс и малко хидравлика, най-вероятно.
— О!
Симони замислено побутна механизма със сабята си.
— Помислили ли сте за всички възможности? — попита той.
Ръцете на Ърн започнаха да махат из въздуха.
— Искаш да кажеш мощни кораби, които порят винено-тъмното море сам… — започна той.
— На сушата, мислех си — каза Симони. — Може би… на някакъв вид каруца…
— О, няма никакъв смисъл да се качи лодка на каруца.
Очите на Симони заблестяха с блясъка на човек, който е видял бъдещето и е открил, че то е покрито с броня.
— Хмм — каза той.
— Всичко е много хубаво, но не е философия — каза Дидактилос.
— Къде е свещеникът?
— Тук съм, но не съм…
— Как се чувстваш? Угасна като свещ там.
— Аз съм… по-добре сега.
— Една минута изправен, на следващата — дъх не можеш да си поемеш.
— Много по-добре съм.
— Случва се често, нали?
— Понякога.
— Помниш ръкописите, нали?
— Аз… да, струва ми се. Кой запали Библиотеката?
Ърн вдигна очи от механизма.
— Той — каза той.
Брута се облещи срещу Дидактилос.
— Вие сте запалили собствената си Библиотека?
— Аз съм единственият квалифициран — отговори философът. — Освен това, спасявам я от пътя на Ворбис.
— Какво?
— Я си представи, че беше прочел ръкописите? Той и без това е достатъчно зъл. Щеше да е далеч по-зъл с цялото това знание в себе си.
— Той нямаше да ги прочете — каза Брута.
— О, щеше. Познавам този тип — каза Дидактилос. — Самата свята набожност за пред хората, и същински гол охлюв и отдаване на собствените страсти насаме.
— Не и Ворбис — каза Брута, с абсолютна увереност. — Той не би ги прочел.
— Е, както и да е — каза Дидактилос, — щом трябваше да се направи, аз го направих.
Ърн се отдръпна от носа на лодката, където слагаше допълнително дърва в казана под глобуса.
— Можем ли всички да се качим на борда? — попита той.
Брута се премести върху една груба пейка в средата на кораба, или както там се наричаше. Въздухът миришеше на гореща вода.
— Така — каза Ърн. Той дръпна някакъв лост. Въртящите се гребла удариха водата; последва рязък тласък и после, с пара, увиснала във въздуха след нея, лодката тръгна напред.
— Как се казва този съд? — попита Дидактилос.
Ърн изглеждаше изненадан.
— Как да се казва? — попита той. — Лодка. Предмет, според природата на нещата. Не е необходимо да се казва никак.
— Имената са по-философски — каза Дидактилос, леко начумерен. — И трябваше да счупиш амфора с вино над нея.
— Това щеше да е разхищение.
Лодката запухтя навън от навеса за лодки и пое към тъмното пристанище.
Далеч от едната ѝ страна, гореше Ефебианска галера. Целият град представляваше бъркотия от пламък.
— Но нали имаш амфора на борда? — попита Дидактилос.
— Да.
— Подай я насам тогава.
Зад лодката оставяше диря от бяла вода. Веслата гребяха дълбоко.
— Няма вятър! Няма гребци! — каза Симони. — Започвате ли поне да разбирате какво имате тук, Ърн?
— Абсолютно. Действащите принципи са удивително прости — каза Ърн.
— Нямах това предвид. Имах предвид нещата, които бихте могли да направите с тази сила!
Ърн бутна още една цепеница в огъня.
— Това е просто превръщането на топлината в работа — каза той. — Предполагам… о, изпомпване на вода. Мелници, които могат да мелят дори, когато не духа вятър. Такива неща ли? Това ли имаше предвид?