Выбрать главу

Пара се издигаше на горещи облаци от бръмчащата топка. Сега, когато беше по-близо, Брута видя, че половин дузина много къси гребла са свързани едно за друго във формата на звезда зад медния глобус и висяха над задната част на лодката. Дървени зъбни колела и няколко безкрайни ремъка запълваха междинното пространство. Когато глобусът се въртеше, греблата цепеха въздуха.

— Как работи това? — попита той.

— Много просто — отвърна Ърн. — Огънят прави…

— Нямаме време за това — рече Симони.

— … нагорещява водата и така тя се задвижва — каза чиракът-философ. — И тя се втурва навън от глобуса през тези четири малки дюзи, за да избяга от огъня. Струйките пара завъртат глобуса, а зъбните колела и гаечният механизъм на Леджибъс предават движението на греблата, които се въртят и движат лодката през водата.

— Много философско — каза Дидактилос.

Брута почуства, че трябва да защити Омнианския прогрес.

— Огромните врати на Цитаделата тежат тонове, но се отварят единствено със силата на вярата — каза той. — Едно бутване и те се разтварят широко.

— Много бих искал да видя това — каза Ърн.

Брута изпита лек греховен пристъп на гордост, че Омниа още има нещо, с което да се гордее.

— Много добър баланс и малко хидравлика, най-вероятно.

— О!

Симони замислено побутна механизма със сабята си.

— Помислили ли сте за всички възможности? — попита той.

Ръцете на Ърн започнаха да махат из въздуха.

— Искаш да кажеш мощни кораби, които порят винено-тъмното море сам… — започна той.

— На сушата, мислех си — каза Симони. — Може би… на някакъв вид каруца…

— О, няма никакъв смисъл да се качи лодка на каруца.

Очите на Симони заблестяха с блясъка на човек, който е видял бъдещето и е открил, че то е покрито с броня.

— Хмм — каза той.

— Всичко е много хубаво, но не е философия — каза Дидактилос.

— Къде е свещеникът?

— Тук съм, но не съм…

— Как се чувстваш? Угасна като свещ там.

— Аз съм… по-добре сега.

— Една минута изправен, на следващата — дъх не можеш да си поемеш.

— Много по-добре съм.

— Случва се често, нали?

— Понякога.

— Помниш ръкописите, нали?

— Аз… да, струва ми се. Кой запали Библиотеката?

Ърн вдигна очи от механизма.

— Той — каза той.

Брута се облещи срещу Дидактилос.

— Вие сте запалили собствената си Библиотека?

— Аз съм единственият квалифициран — отговори философът. — Освен това, спасявам я от пътя на Ворбис.

— Какво?

— Я си представи, че беше прочел ръкописите? Той и без това е достатъчно зъл. Щеше да е далеч по-зъл с цялото това знание в себе си.

— Той нямаше да ги прочете — каза Брута.

— О, щеше. Познавам този тип — каза Дидактилос. — Самата свята набожност за пред хората, и същински гол охлюв и отдаване на собствените страсти насаме.

— Не и Ворбис — каза Брута, с абсолютна увереност. — Той не би ги прочел.

— Е, както и да е — каза Дидактилос, — щом трябваше да се направи, аз го направих.

Ърн се отдръпна от носа на лодката, където слагаше допълнително дърва в казана под глобуса.

— Можем ли всички да се качим на борда? — попита той.

Брута се премести върху една груба пейка в средата на кораба, или както там се наричаше. Въздухът миришеше на гореща вода.

— Така — каза Ърн. Той дръпна някакъв лост. Въртящите се гребла удариха водата; последва рязък тласък и после, с пара, увиснала във въздуха след нея, лодката тръгна напред.

— Как се казва този съд? — попита Дидактилос.

Ърн изглеждаше изненадан.

— Как да се казва? — попита той. — Лодка. Предмет, според природата на нещата. Не е необходимо да се казва никак.

— Имената са по-философски — каза Дидактилос, леко начумерен. — И трябваше да счупиш амфора с вино над нея.

— Това щеше да е разхищение.

Лодката запухтя навън от навеса за лодки и пое към тъмното пристанище.

Далеч от едната ѝ страна, гореше Ефебианска галера. Целият град представляваше бъркотия от пламък.

— Но нали имаш амфора на борда? — попита Дидактилос.

— Да.

— Подай я насам тогава.

Зад лодката оставяше диря от бяла вода. Веслата гребяха дълбоко.

— Няма вятър! Няма гребци! — каза Симони. — Започвате ли поне да разбирате какво имате тук, Ърн?

— Абсолютно. Действащите принципи са удивително прости — каза Ърн.

— Нямах това предвид. Имах предвид нещата, които бихте могли да направите с тази сила!

Ърн бутна още една цепеница в огъня.

— Това е просто превръщането на топлината в работа — каза той. — Предполагам… о, изпомпване на вода. Мелници, които могат да мелят дори, когато не духа вятър. Такива неща ли? Това ли имаше предвид?