— Монтирането на камери ни осигурява безопасност и така се страхуваме по-малко.
— Безопасност от какво? — попитах аз, без да изчакам разрешение.
— От тероризма — отвърна Чарлз. Другите закимаха.
— И как така? Ако някой самоубиец бомбаджия нахлуе тук и ни взриви…
— Мис Галвес, Маркъс нарушава училищната политика. Не бива да се шегуваме с терористични атаки…
— Кой се шегува?
— Благодаря и на двама ви. — Мис Галвес не беше щастлива. Стана ми малко неудобно, че узурпирах часа. — Това е много интересна дискусия, но предлагам да я оставим за друг път. Мисля, че още сме твърде емоционални след последните събития. Сега нека се върнем към урока.
До края на часа говорихме за суфражистките5 и техните напредничави лобистки стратегии, които вкарали в офиса на всеки конгресмен по четири жени, за да му натякват какво ще е политическото бъдеще, ако не се разреши на жените да гласуват. Принципно много харесвах такива неща — обикновени хора, които принуждават могъщите да бъдат честни — но днес не можех да се концентрирам. Може би заради отсъствието на Дарил. Двамата харесвахме социалните науки и вече щяхме да сме заформили дискусия по темата на училищните лаптопи.
Вечерта бях записал двайсет диска с „ПараноидЕксбокс“ и ги носех в раницата си. Раздадох ги на хора, които бяха наистина сериозни геймъри. Всички имаха „Юнивърсъл“, но бяха спрели да го използват, защото игрите бяха доста скъпи и не особено забавни. Замъквах ги настрани по време на междучасията и обедната почивка и хвалех „Параноид“. Безплатно и забавно — пристрастяващи социални игри с готини хора от целия свят.
Раздаването на един продукт с цел продажбата на друг се нарича „бръснарски бизнес“. Компании като „Жилет“ раздават безплатни самобръсначки, но те скубят здраво за ножчетата. Най-лоши в тази област са пълнителите за принтери. Цялата работа с мастилата излиза по-дебела от най-скъпарското шампанско на света.
Бръснарският бизнес зависи от това да нямаш възможност да си купиш „ножчета“ от някой друг. Щом „Жилет“ печели девет долара от десетдоларово ножче, защо да не направиш конкурентна фирма, която да го продава за пет. Осемдесет процента печалба са достатъчно, за да потекат лигите на всеки нормален бизнесмен.
Затова компании като „Майкрософт“ влагат всички средства да направят трудна и/или нелегална конкуренцията с ножчетата. В случая всеки ексбокс има множество контрамерки, за да не можеш да подкараш софтуер, създаден от хора, които не са платили кървав данък на „Майкрософт“.
Онези, с които говорех, не мислеха за тези неща. Те направо настръхнаха, щом им казах, че игрите не са наблюдавани. В днешно време всяка онлайн игра е пълна с подобни глупости. На първо място са перверзниците, които се опитват да те примамят на някое отдалечено място, за да ти изиграят „Мълчанието на агнетата“. След това идат полицаите, които се преструват на невинни дечица, за да спипат перверзниците. Най-лоши са доносниците, които непрекъснато следят дискусиите и ни изпиват за нарушаване на правилата, гласящи, че не трябва да флиртуваш, да псуваш и да отправяш открити или завоалирани обиди относно сексуалната ориентация.
Аз не съм постоянно надървен, но все пак съм на седемнайсет години. Сексът се появява тук-там в разговорите. Но Бог да ти е на помощ, ако го споменеш в игра. Всичко отива по дяволите. Никой не наблюдаваше игрите на „ПараноидЕксбокс“, защото не бяха създадени от компании. Те бяха написани от хакери само за забавление.
Така че геймърите се накефиха от идеята. Взеха дисковете и обещаха да направят копия за приятелите си. Все пак игрите са по-забавни, като ги играеш с другари.
Когато се прибрах, прочетох, че група родители съдят училищния борд за камерите, но вече бяха изгубили предварителното изслушване за забраната им.
Не знам кой измисли името „Екснет“, но то остана. Чух хората да говорят за него в автобуса. Ван се обади да ме пита дали съм чул за него и аз почти се задавих, като разбрах за какво говори. Дисковете, които бях раздал, бяха изкопирани и разпространени чак до Оукланд в рамките на две седмици. Това ме накара да започна да гледам през рамо. Имах чувството, че съм нарушил някакво правило и СВС ще ме прибере завинаги.
Бяха тежки седмици. Влаковата система беше изоставила напълно кеша, заменяйки го с радиочестотни карти, които трябваше да размахаш пред въртележките. Беше удобно, но всеки път, когато ползвах картата, си мислех как ме следят. Някой пусна в Екснет линк към статия в „Електроник Фронтиър Фаундейшън“ за това как системата може да се използва за следене. По вестниците се появиха истории за малки протести по станциите на влака.
5
Участнички в женското движение за извоюване право на глас за жените, което получило разпространение през 2-та половина на XIX и началото на XX век. — Б.ред.