Вече използвах Екснет за всичко. Бях си направил фалшив имейл чрез Пиратската партия, шведска политическа партия, която беше против наблюдението на интернет и обещаваше да запази сървърите си в тайна дори от полицията. Ползвах го само чрез Екснет, прескачайки анонимно между мрежите на различни съседи чак до Швеция. Поне така се надявах. Вече не използвах ника „w1n5ton“. ЩОМ Бенсън бе успял да ме открие, значи всеки друг щеше да го направи. Новият ми ник беше „M1k3y“ или „Мики“ и получавах множество писма от хора, които бяха разбрали от чатове и форуми, че мога да им помогна с настройките за Екснет.
Липсваше ми „Хараджуку Фън Меднес“, но компанията беше спряла играта от съображение за сигурност. Според тях не беше добра идея да криеш разни неща и да пращаш някой да ги търси. Ами ако някой реши, че е бомба? Ами ако някой наистина заложи бомба?
Ами ако ме удари гръм, докато ходя с чадър. Забранете чадърите! Борете се със заплахата от гръмотевици!
Продължавах да ползвам лаптопа си, макар че ме побиваха тръпки от него. Сърфирах безцелно всеки ден, постепенно намаляйки времето, за да може наблюдателите да решат, че бавно променям навиците си. Ако внезапно престанех, онзи, който ме следеше, щеше да се озадачи. Четях предимно хилядите некролози на загиналите ми съграждани.
Честно казано, почти не се занимавах с домашни. Имах друга работа. Всеки ден записвах нови дискове с „ПараноидЕксбокс“, по петдесет-шейсет, и ги раздавах на хора, които бяха готови да сторят същото.
Не се притеснявах особено, че ще ме хванат, защото разполагах с добро крипто. „Крипто“ идва от „криптография“, или „тайнопис“, и е познато още от Римската империя. (Наистина, Август Цезар е бил голям почитател на тайнописа и е измислял свои кодове, които използваме и днес, за да шифроваме шеги по имейла.)
Крипто е математика. Здрава математика. Няма да ви обяснявам подробно, защото ми липсват чак такива познания. Ако ви интересува, погледнете в Уикипедия.
Ето версията на Клиф Ноутс. Някои математически уравнения са много лесни в една посока и страшно трудни в друга. Лесно е да умножите две големи цели числа и да получите едно гигантско. Страшно трудно е да вземете едно гигантско число и да разберете от умножението на кои две е получено.
Това значи, че ако измислите начин да кодирате нещо на основата на умножаване на две големи числа, разкодирането без тези числа ще е трудно. Страшно трудно. Всички компютри, работещи денонощно трилион години, може да не успеят.
Всяко кодирано съобщение има четири части: оригинално съобщение, наричано чист текст; кодираното съобщение, наричано шифрован текст; кодиращата система, наричана шифър. И на последно място ключът, който използваш заедно с шифъра и чистия текст, за да създадеш кодирано съобщение.
Преди шифровчиците се опитвали да запазят всичко в тайна. Всички правителства и агенции си имат собствени кодове и ключове. Нацистите и Съюзниците не искали противникът да знае как се кодират съобщенията и какви са ключовете за разшифроване. Звучи като добра идея, нали?
Грешка.
Още когато чух за това, си казах, че е глупост. Сигурно е трудно да се открият и разбият тези кодове. Но едно време е било невъзможно да се лети, да се отиде до Луната или пък да се направи хард диск с повече от няколко килобайта памет. Все някой трябва да е открил начин за разкодиране на съобщенията. Представях си една куха планина, пълна с математици от Агенцията за национална сигурност, чоплещи всеки мейл на света.
Практически нещо подобно се е случило по време на Втората световна. Това е причината животът днес да не прилича на играта „Волфенщайн“, в която съм изтрепал много нацисти.
Трудно е да запазиш шифрите в тайна. В тях има много математика и колкото повече хора ги ползват, толкова повече хора трябва да пазят тайната. Ако някой избяга при противника, се налага да намериш нов шифър.
Германците имали шифър на име „Енигма“ и използвали малък механичен компютър да кодира и декодира съобщения. Всички подводници, кораби и пристанища имали такива и било неизбежно рано или късно Съюзниците да се докопат до един от тях.
Когато успели, те пробили кода. Водеща фигура в това бил личният ми герой, Алън Тюринг6, който е създал концепцията за съвременните компютри. За съжаление обаче бил гей и след войната тъпото британско правителство го накарало да си бие мъжки хормони, за да „излекува“ хомосексуализма си, и той се самоубил. Дарил ми подари биографията му за четиринайсетия ми рожден ден. Беше я увил с двайсет слоя хартия, заедно с рециклирана играчка Батмобил. Той си е такъв с подаръците. Та оттогава съм голям фен на Тюринг.
6
Британски математик, логик и криптограф. Един от създателите на основата на съвременния компютър. — Б.ред.