Въпреки това беше забележително, че нещо от Екснет се е разпространило по магазините.
Добрите новини пътуват бързо.
Девизът беше написан и на дъската в часа по социални науки. Седяхме на чиновете и се усмихвахме. Надписът сякаш също ни се усмихваше. Имаше нещо весело в това, че можем да си вярваме и врагът е идентифициран. Знаех, че не е съвсем така, но въпреки това.
Мис Галвес влезе, извади лаптопа си и го включи. Взе тебешира и се обърна към дъската. Всички се засмяхме. Добронамерено, но се засмяхме.
Тя се обърна с усмивка.
— Явно инфлацията е ударила и авторите на девизи. Колко от вас знаят откъде идва тази фраза?
Спогледахме се.
— От хипитата — каза някой и се засмяхме в хор. Сан Франциско беше пълен с хипита. От старите друсалки с дълги бради и коси до хлапета, които си падаха повече по дрехите и играеха хек, вместо да протестират.
— Да, от тях. Но днес, като чуем за хипита, се сещаме само за дрехите и музиката. Те обаче са само малка част от онова, което направи ерата на шейсетте значима.
Чували сте за движението за граждански права, което сложи край на сегрегацията. Бели и черни хлапета, пътуващи с автобуси из Юга, за да набират избиратели срещу расизма. Калифорния е мястото, където се появиха главните лидери. Винаги сме били по-политически настроени от останалата част на страната. Тук чернокожите получаваха еднакви профсъюзни права с белите и бяха по-добре от събратята си в южните щати.
Студентите от Бъркли набираха активисти чрез информационните табла в кампуса, на „Банкрофт“ и Телеграф Авеню. Може би сте ги виждали, защото те са там и до днес.
Кампусът се опита да ги спре. Ръководството на университета забрани политическата активност, но хлапетата не спираха. Полицаите опитаха да арестуват момче, което раздаваше литература, но 3000 студенти обградиха буса и не му позволиха да потегли. Не позволиха да изпратят хлапето в затвора. От покрива на буса държаха речи за Първата поправка и свободата на словото.
Това наелектризира Движението за свобода на словото. Даде началото на хипитата, въпреки че имаше и други радикални организации. Чернокожите имаха „Черните пантери“. По-късно се появи движение за правата на гейовете, „Розовите пантери“. Имаше и женски групи, дори лесбийки сепаратисти, които искаха прогонване на мъжете! Появиха се и ийпита8. Чували ли сте за ийпитата?
— Те не опитаха ли да левитират Пентагона? — Бях гледал документален филм за това.
Тя се засмя.
— Бях забравила! Да, това са те! Бяха като много политически активни хипита, но не така сериозни като в наше време. Непрекъснато измисляха закачки. Наляха пари, за да съборят борсата в Ню Йорк. Обградиха Пентагона със стотици протестанти и изрекоха магическо заклинание за левитация. Пръскаха се с водни пистолети с фалшиво LSD и се преструваха на надрусани. Бяха забавни, правеха страхотна телевизия. Един клоун, Уейви Грейви, накара стотици протестиращи да се облекат като Дядо Коледа, за да може по новините да покажат как полицията бие и арестува Добрия старец. Успя да мобилизира много хора.
Върховият им момент беше Националният демократичен конгрес през 1968-а, когато призоваха за демонстрации срещу Виетнамската война. Хиляди демонстранти се изсипаха в Чикаго, спяха по парковете и правеха протести. Имаха много странни методи. Дори издигнаха прасе на име Пигасус за кандидат-президент. Биеха се често с полицаите, но чикагската полиция нямаше достатъчно акъл да не закача репортерите. Пребиха няколко журналисти и медиите показаха какво се случва по тези демонстрации. Нацията видя как полицията пребива децата й. Нарекоха го полицейски бунт.
Ийпитата обичаха да казват: „Не вярвай на никого над 30“. Според тях хора, които са родени по времето, когато Америка е воювала с нацистите, не разбират, че може да обичаш родината си, но да не искаш да се биеш с виетнамците. Те смятаха, че като станеш на трийсет, схващанията ти се вкостеняват и не можеш да разбереш защо хлапетата протестират по улиците.
— Сан Франциско беше от основните им бази — продължи тя. — Тук се създадоха революционни армии. Някои взривяваха сгради и обираха банки за каузата си. Мнозина пораснаха и се кротнаха, а други отидоха в затвора. Някои от изключените от университетите направиха невероятни неща. Например Стив Джобс и Стив Возняк създадоха „Епъл“.