Няма съмнение, че Еманюел Конт като настоящ собственик на замъка Малвил е наследил и прерогативите, свързани с битността му на такъв. Така бе преценено от събранието на вярващите, което единодушно го утвърди повторно за абат на Малвил със званията и функциите му.
От друга страна, не е възможно Малвил да признае законния избор на епископ, чието назначаване не е искано от негово светейшество папата и когото той не е ръкополагал в град, съставляващ част от владенията му.
Всъщност Малвил смята да запази в цялост историческите си права над Ла Рок — негово феодално владение, дори и в случай, че в дълбокото ни желание за мир и добросъседски отношения той не предвижда за момента акции, чрез които те да бъдат зачитани.
Ние считаме при това, че всяко лице, живеещо в Ла Рок и което се смята увредено от властта, установена в града, може по което и да е време да се обърне към нас с молба да бъдат възстановени правата му.
Ние смятаме също, че достъпът до град Ла Рок трябва да ни бъде разрешен по което и да било време и че нито една врата в него не може да бъде затворена, без с това да се нанесе обида на пратеника от Малвил.
Приеми, драги Фюлбер, моите най-предани чувства.
Тук трябва да подчертая, че в съзнанието ми това писмо бе просто номер, който трябваше да постави Фюлбер на място, противопоставяйки му някаква гротескна пародия на собствената му грандомания. Нека дори да кажа, че нито един миг и в най-малка степен не съм се смятал, нито съм гледал на себе си като на наследник на владетелите на Малвил. Също така не гледах сериозно на зависимостта на Ла Рок. Прочетох обаче писмото си с безстрастен вид, като мислех, че така хуморът ми ще се почувствува още по-дълбоко от моите другари.15
Лъжех се. Той напълно им убягна. Те се възхитиха от тона на писмото („Хубав отговор“ — каза Колен) и се въодушевиха от сърце от съдържанието му. Поискаха да видят документите и аз трябваше да стана и да потърся във витрините в залата на жилището онези паметни реликви, както и транспонирането им на съвременен френски език, извършено по нареждане на чичо ми.
Проявиха се силни чувства. Трябваше да чета и препрочитам всички пасажи, които установяваха, че Ла Рок е наше владение, както и историческото решение на Сижизмон да стане абат на Малвил.
— Ха де, виждаш ли? — каза Пейсу. — Не бих повярвал, че сме имали право да те избираме. Трябваше да ни покажеш това по-рано!
Давността на нашите права ги хвърляше в безумна радост.
— Пет века! — каза Колен. — Представяш ли си! Пет века, откакто имаме право да сме абати на Малвил!
— Все пак да не преувеличаваме — обади се честният въпреки всичко Мейсоние — все пак стана френската революция.
— Ама тя не трая дълго — възрази Колен, — не може и сравнение да става.
Онова, което ги възбуди до крайна степен, бе въвеждането в сан на епископа на нашето владение Ла Рок от владетеля на Малвил. По молба на Пейсу обясних, доколкото можах, тази дума.
— Добре де, ясно е, Еманюел — каза Пейсу, — понеже ти не си въвеждал в епископски сан Фюлбер, той е толкова епископ, колкото и задникът ми. (Горещо одобрение!)
След това вече заговориха само за организиране на експедиция срещу Ла Рок, за да отмъстим за нанесената обида и да възстановим феодалните си права.
Присъствувах мълчалив на развихрянето на националистическите страсти, които сам бях разпалил. Считах, че вече не мога да разкрия на другарите си пародийната цел на писмото си. Много се бяха разпалили. Щяха да ми се сърдят. Все пак се опитах да успокоя най-буйните и успях с помощта на Тома и Мейсоние, а по-късно и на Колен, когато тържествено бе решено, че ние никога няма да изоставим „нашите приятели в Ла Рок“ (Колен). И в случай, че те бъдат обезпокоявани или обиждани, Малвил ще се намеси, както впрочем бе казано в писмото ми.
Газел се върна на другата сутрин. Предадох му писмото без нито дума и той си тръгна. Два дни по-късно зоната на предни постове на охраната бе завършена, а житото — доста узряло, за да можем да го ожънем.
Това бе бавна работа, тъй като трябваше да режем житните класове със сърпове, да ги нареждаме на снопове, да отнасяме сноповете в Малвил, да направим харман в първата крепост и да отделим с бухалка зърното от сламата. Това мобилизира много работна ръка и когато операцията бе завършена, всеки от нас можеше да вложи нов смисъл в библейската мисъл за хляба и за потта.
15
Възможно е да съм „неподатлив на хумор“ — както твърди Еманюел, но не съм сигурен, че в съзнанието на Еманюел това писмо е било наистина някакъв „номер“. — Бележка на Тома.