Щеше ми се да остана в този тон на обективност. Но размислих. Прав, опрял двете си ръце на масата, аз разглеждам насядалите под лампата мои другари. Толкова са натясно, че изглеждат сраснали един в друг. Човек би рекъл: едно-единствено тяло. Лицата са напрегнати и поизмъчени, обаче оставам поразен от изпитваното от всички ни щастие, че сме заедно, и аз искам и това да кажа:
— Вие знаете тукашната поговорка: хората хора правят. (Отначало я казвам на диалект, а после на френски заради Тома.) Излиза, че в Малвил ние в това отношение имаме голям късмет. Не смятам, че ще се излъжа, ако кажа, че привързаността между нас е такава, че никой не би искал да живее, ако трябва да остане без другите. Така че ето за какво моля бога: да се намерим след победата всички живи и здрави в Малвил.
Благославям хляба и виното. Чашата, от която съм пил, както и чинията с нафората обикалят. Това става при най-дълбока тишина. Сам аз си давам сметка за огромната разлика между думите, които току-що казах, и силното вълнение, което изпитвам. И все пак струва ми се, че по някакъв начин това вълнение успя да се предаде. Виждам го по тежките погледи, по бавните движения. В словото си поставих ударението на бъдещето на човека, за да могат и такива убедени атеисти като Тома и Мейсоние да вземат участие в общата надежда. В края на краищата не е необходимо да вярваш в бога, за да имаш чувство за божественото. Последното може да се определи и чрез взаимните отношения в Малвил. Пиейки причастието си, Мейсоние примигва и като се навеждам към него, за да го запитам какво мисли за всичко това, той ми казва с обичайната си сериозност: „Това е нашето бдение над оръжието.“17
Не бих употребил този израз, тъй като го намирам за много драматичен, но всъщност той е точен. Някой свещеник по занаят щеше да говори за самовглъбяване. Макар и изтъркана, това е хубава дума. Съдържанието й е почти зримо: след като са били „пръснати“, всеки се прибира в себе си, всеки „събира“ себе си. Например Кати, която обикновено е толкова буйна, в момента не мисли за онова, което би могла да извлече от тялото си и от телата на другите. Тя мисли. Точка. И понеже не е свикнала, изглежда доста уморена.
Около тази маса има сериозност, има грижа за другите. И смелост. И преди всичко смелостта да мълчим и да гледаме в лицето нашата тазвечершна гостенка. Никой няма желание да я назове, но тя е тук.
Тома, който беше румен, когато ни разказваше преживяното, сега е попребледнял. Убийството на Бебел го е разтърсило. Може би си мисли, че само няколко сантиметра и върхът на ножа е щял да го премахне от тази маса, около която сме седнали — крехки и смъртни с единствена сила — нашето приятелство.
Щом старата Мену се причестява, изпращам я да извика Жаке от крепостта. Тя е много учудена, тъй като не става и дума тя да го замества. Но се подчинява, а щом излиза, замолвам Тома, който в този момент държи чинията с нафората, да вземе още едно парче. Моля го също, щом Жаке пристигне, да отиде да го замести.
Когато и това свършва, решаваме, че освен онези, които няма да се сражават — Фалвиница, Евелин и старата Мену — и ще спят тази нощ на първия етаж на жилището, всички ние ще останем през нощта във входната крепост. Има пет легла: нямаме нужда от повече, защото Колен и Пейсу ще отидат на поста си в бункера и не смятам за полезно да имаме повече от един караул на крепостната стена. Евелин много се огорчава, че ще бъде разделена от мене, но се подчинява, без да възрази нито дума.
Двойното заминаване — на двамата мъже към прикритието и на трите жени в жилището — се извършва бързо, с ред и колкото се може по-малко шум. Когато оставаме петимата — Миет, Кати, Жаке, Мейсоние и аз (Тома е вече на крепостната стена), — написвам реда на смените на едно листче, което поставям под поставката на лампата, като преди това намалявам пламъка. За себе си запазвам охраната от четири часа сутринта, като изисквам при всяка смяна оня, който се връща, да ме събуди. Това ще ми бъде мъчително, но аз разчитам то да държи будно караула. Замолих Жаке да ми свали един дюшек и се изтягам в един ъгъл на кухнята. Останалите четирима се пръсват по двата етажа на малката крепост, като всеки слага оръжието си до главата и ляга да спи облечен.
Малко спя през тази нощ или ми се струва, че е малко, което е все едно. Сънувам хора от типа на Бебел. Защищавам се срещу индивиди, които ме преследват, и отново прикладът на пушката ме удря, без да ми напакости. В миговете, когато съм буден — в началото имам чувството, че по-добре си почивам, — се сещам, че съм допуснал сериозни пропуски: в случай на тревога не съм посочил мястото на всеки един на крепостната стена или във входната крепост. Нито пък съм уточнил целта.
17
В средните векове церемония, при която оня, който е щял да бъде посветен в рицарство, е прекарвал нощта преди приемането му в църква, като е бдял над оръжието си. — Б.пр.