— Ами ние? — пита Пейсу, съкрушен, че може да изпусне това зрелище.
— Вие пък ще се намесите накрая, когато Морис дойде да ви вземе. Ще дойдете и четиримата и ще доведете и Фабрьолатр. Сети ли се да вземеш оглавник за Малабар, Жаке?
— Да — отговаря Жаке с поглед, изпълнен с тревога.
Продължавам:
— Избрах Бюрг, защото като готвач Фюлбер го познава, а Ерве — заради актьорските му способности. Само Ерве ще говори. Така ще бъдете сигурни, че няма да се засичате.
Мълчание. Ерве поглажда островърхата си брадичка. Чувствувам, че вече заучава ролята си.
— Сега можете да се качите в каруцата — казва Жаке и спира Малабар.
— Качете се вие — казвам аз и с ръце посочвам „новите“ и пленниците. — Трябва да говоря на моите другари.
Виждам, че някакъв абсцес, наречен „Тома“, е на път да се образува и искам да го пробия, преди да се е подул. Оставям каруцата да вземе десетина метра преднина. Тома е до мен, отляво, Мейсоние — отдясно, Пейсу — отдясно на Мейсоние. Вървим в една редица.
— Какъв е този театър? — пита Тома тихо, но разярено. — За какво е всичко това? Напълно излишно е: просто трябва да хванем Фюлбер за врата, да го изправим до стената и да го разстреляме!
Обръщам се към Мейсоние.
— Съгласен ли си с такава преценка на положението?
— Зависи какво ще правим в Ла Рок — отговаря Мейсоние.
— Ще правим каквото казахме: ще вземем властта.
— Така и мислех — казва той.
— О, не че толкова съм се запалил, но се налага. Слабостта на Ла Рок ни прави слаби, тя съставлява непрекъсната опасност за нас. Първата следваща банда може да я превземе и да я превърне в база за нападения срещу нас.
— Освен това земята им е много добра в Ла Рок — казва Пейсу.
И у мен имаше такава мисъл. Не я казах. Не бих искал Тома да ме обвинява в алчност. Не би имало нищо по-невярно. За мен въпросът се поставя от гледна точка на сигурността, не на притежанието. За няколко месеца съм се откъснал от всякакво чувство за лична собственост. Дори не си спомням вече, че Малвил ми принадлежи. Това, от което се страхувам, е някой енергичен водач на банда да не завземе един ден градчето и богатството на земята да стане израз на сила. Не искам да имам съсед, който да ни зароби. Още по-малко искам да заробя аз Ла Рок. Това, което искам, е съюз на два братски колектива, които да си помагат и взаимно подкрепят, като всеки от тях запази свой собствен облик.19
— В такъв случай — казва Мейсоние — не можем да разстреляме Фюлбер.
— А защо? — пита Тома агресивно.
— Трябва да избегнем вземането на властта с проливане на кръв.
Намесвам се:
— И особено кръвта на един свещеник.
— Той не е никакъв свещеник — отговаря Тома.
— Няма значение, щом има хора, които го смятат за истински.
— Да допуснем — казва Тома. — Все пак не разбирам основанията за този мизансцен. Това не е сериозно, театър!
— Театър е. Но с определена цел: да се принуди Фюлбер да разкрие пред всички ларокци съучастничеството си с Вилмен. А той ще го направи с още по-голям цинизъм, след като смята, че е в позиция на сила.
— И тогава?
— Това е признание, от което ние ще се възползуваме против него в един обратен процес.
— Но без смъртна присъда?
— Вярвай ми, нищо не би ми направило по-голямо удоволствие, но както ти казаха, това не е възможно.
— Какво тогава?
— Не зная, може би изгнание.
Тома се спира и ние се спираме заедно с него, като оставяме каруцата да се отдалечи от нас.
— Значи, за това — казва той с тих и възмутен глас, — само за да го изпратиш в изгнание, ще довериш живота си на тия четиримата, които никога по-рано не си виждал? Хора от бандата на Вилмен?
Гледам го. Най-после разбирам истинската причина за неприязънта към моя „театър“. В основата си тя е същата, както и у Жаке. Той се бои за живота ми. Вдигам рамене. В моите очи такъв риск не съществува. От вчера Ерве и Морис имаха всички възможности да ни предадат. Не го направиха, сражаваха се редом с нас. Колкото до другите двама, те мислят само за едно: да се включат колкото се може по-скоро в нашия колектив.
— При това те ще бъдат въоръжени, а ти — не.
— Ерве и Морис ще бъдат с пушките си и заредени пълнители. Бюрг и Жане ще получат пушки, без муниции. А пък аз имам това.
Изваждам от джоба си малкия револвер на чичо ми, който се сетих да взема от чекмеджето на бюрото, когато се преобличах. Това е играчка. Но както съм свикнал да бъда непрекъснато с пушка на рамо от нападението при Рюн, без оръжие би ми се струвало, че съм гол. А това оръжие — колкото и да е малко — виждам, че успокоява Тома.
19
Впоследствие тази мисъл ще бъде често цитирана от ларокци, а и от нас в подкрепа на противоположни гледища. — Бележка на Тома.