Понеже не казвам нищо, Жаке смята, че чете неодобрение в мълчанието ми, затова добавя с пресметливо смирение, за да ме обезоръжи мен — господина от Малвил, който никога не е изпитал глад:
— Ако не беше това, нямаше да ядем месо всеки ден.
А че той е ял месо всеки ден, е сигурно. Трябва само да го погледна. Добре се е възползувал от бащиния лов. И все пак нещо ме учудва: може ли да убие със стрела бягащ заек?
Той възкликва и казва гордо:
— Баща ми пронизваше фазан, като лети!
А, така, в такъв случай сега знам къде изчезваха фазаните на чичо ми. Той пускаше две-три двойки в годината и никога не ги намираше — нито тях, нито потомството им.
Жаке добавя във въодушевлението си:
— Виждате ли, нормално той би трябвало да ви улучи с първата стрела.
Смръщвам вежди, а Тома казва сухо:
— Няма за какво да се хвалиш.
Впрочем аз мисля, че е време разговорът ни да вземе малко по-напрегнат обрат. Казвам строго:
— Жаке, ти ли удари нашия другар и открадна Амарант?
Той се изчервява, навежда едрата си рижаворуса глава и поклащайки се, върви с вид на нещастник.
— Баща ми ми каза да го сторя.
После бързо добавя:
— Но той ми каза да убия вашия другар, а аз не го убих.
— Защо?
— Защото това е грях.
Не очаквах това, но си вземам бележка. Продължавам да разпитвам Жаке. Той потвърждава онова, което вече бях отгатнал от плана на бащата: да ни привлече при себе си на групички и да ни избие и петимата, за да стане собственик на Малвил. Да полудееш! След деня „Д“ той е можел да притежава цяла Франция, но е искал Малвил дори и с цената на пет убийства. Защото нямало да убие „слугите“ — добавя синът. Нито моята немкиня.
— Каква немкиня?
— Онази, дето се разхождаше на кон из гората.
Поглеждам го. Липса на разузнаване у нас и допълнителен стимул, който не трябва да се пренебрегва. Замъкът и дамата от замъка. Дивашка жакерия8 с убиването на господаря и съответното изнасилване на жена му. На господаря или на господарите. Тъй като научавам, че Тома, Пейсу, Колен, Мейсоние и аз сме били за бащата „господарите от Малвил“, че често е говорел за нас — за нас, които никога не го бяхме виждали — с ярост и дори с омраза. По негово нареждане синът ни е шпионирал. Спирам се, изправям се лице с лице с Жаке и го разглеждам.
— Никога ли не си каза, че би могъл да ни предупредиш да се предотвратят всички тези убийства?
Той стои прав пред мен с наведени очи и ръце на гърба, пропит от разкаяние. Запитвам се дали ако му кажа да се обеси, няма да го стори.
— О, да — отвръща той, — но баща ми щеше да го разбере и да ме убие.
Защото естествено бащата е бил не само непобедим: бил е всезнаещ. Поглеждам го: съучастничество в убийство, нападение на един от нас, кражба на кон.
— Е добре, Жаке, какво да правим с тебе?
Устните му треперят, той преглъща слюнката си, поглежда ме с добрите си изплашени очи и отговаря, вече примирил се:
— Не зная. Да ме убиете може би?
— Само това заслужаваш — казва Тома, стиснал устни и побелял от гняв.
Поглеждам го. Сигурно е изпитал голям страх за мене, когато изкачвах хълма. И сега намира, че съм прекалено снизходителен.
— Не — отвръщам аз. — Няма да те убием. Първо, защото убийството е грях, както ти каза. Но ще те отведем с нас в Малвил и за известно време ще те лишим от свобода.
Не гледам към Тома. Мисля си — като мъничко се забавлявам — колко много трябва да е отвратен, като ме слуша да употребявам едно толкова „църковно“ понятие като „грях“. Но какво друго можех да правя, освен да говоря на Жаке езика, който той разбираше.
— Сам ли? — пита Жаке.
— Как така „сам ли“?
— Сам ли ме отвеждате в Малвил?
И понеже го гледам намръщено, добавя:
— Защото тук е и баба ми.
Имам впечатление, че ще продължи, но той спира.
— Ако баба ти иска да дойде с нас, ще я вземем и нея.
Виждам, че има нещо друго, което го тревожи. Мисля, че не е лишаването от свобода, защото лицето му, по което всичко се чете, помръква, и то много повече, отколкото когато се страхуваше да не го убия. Потеглям отново и се каня да го притисна с въпроси, когато в тишината на пустото голо усое, по което се движим, между отвесните трупове от почернели дървета, стърчащи тук-там сред жълтеникавите туфери и изгорялата земя, прозвучава съвсем близо едно изцвилване.