Выбрать главу

Понеже не казвам нищо, Жаке смята, че чете неодобрение в мълчанието ми, затова добавя с пресметливо смирение, за да ме обезоръжи мен — господина от Малвил, който никога не е изпитал глад:

— Ако не беше това, нямаше да ядем месо всеки ден.

А че той е ял месо всеки ден, е сигурно. Трябва само да го погледна. Добре се е възползувал от бащиния лов. И все пак нещо ме учудва: може ли да убие със стрела бягащ заек?

Той възкликва и казва гордо:

— Баща ми пронизваше фазан, като лети!

А, така, в такъв случай сега знам къде изчезваха фазаните на чичо ми. Той пускаше две-три двойки в годината и никога не ги намираше — нито тях, нито потомството им.

Жаке добавя във въодушевлението си:

— Виждате ли, нормално той би трябвало да ви улучи с първата стрела.

Смръщвам вежди, а Тома казва сухо:

— Няма за какво да се хвалиш.

Впрочем аз мисля, че е време разговорът ни да вземе малко по-напрегнат обрат. Казвам строго:

— Жаке, ти ли удари нашия другар и открадна Амарант?

Той се изчервява, навежда едрата си рижаворуса глава и поклащайки се, върви с вид на нещастник.

— Баща ми ми каза да го сторя.

После бързо добавя:

— Но той ми каза да убия вашия другар, а аз не го убих.

— Защо?

— Защото това е грях.

Не очаквах това, но си вземам бележка. Продължавам да разпитвам Жаке. Той потвърждава онова, което вече бях отгатнал от плана на бащата: да ни привлече при себе си на групички и да ни избие и петимата, за да стане собственик на Малвил. Да полудееш! След деня „Д“ той е можел да притежава цяла Франция, но е искал Малвил дори и с цената на пет убийства. Защото нямало да убие „слугите“ — добавя синът. Нито моята немкиня.

— Каква немкиня?

— Онази, дето се разхождаше на кон из гората.

Поглеждам го. Липса на разузнаване у нас и допълнителен стимул, който не трябва да се пренебрегва. Замъкът и дамата от замъка. Дивашка жакерия8 с убиването на господаря и съответното изнасилване на жена му. На господаря или на господарите. Тъй като научавам, че Тома, Пейсу, Колен, Мейсоние и аз сме били за бащата „господарите от Малвил“, че често е говорел за нас — за нас, които никога не го бяхме виждали — с ярост и дори с омраза. По негово нареждане синът ни е шпионирал. Спирам се, изправям се лице с лице с Жаке и го разглеждам.

— Никога ли не си каза, че би могъл да ни предупредиш да се предотвратят всички тези убийства?

Той стои прав пред мен с наведени очи и ръце на гърба, пропит от разкаяние. Запитвам се дали ако му кажа да се обеси, няма да го стори.

— О, да — отвръща той, — но баща ми щеше да го разбере и да ме убие.

Защото естествено бащата е бил не само непобедим: бил е всезнаещ. Поглеждам го: съучастничество в убийство, нападение на един от нас, кражба на кон.

— Е добре, Жаке, какво да правим с тебе?

Устните му треперят, той преглъща слюнката си, поглежда ме с добрите си изплашени очи и отговаря, вече примирил се:

— Не зная. Да ме убиете може би?

— Само това заслужаваш — казва Тома, стиснал устни и побелял от гняв.

Поглеждам го. Сигурно е изпитал голям страх за мене, когато изкачвах хълма. И сега намира, че съм прекалено снизходителен.

— Не — отвръщам аз. — Няма да те убием. Първо, защото убийството е грях, както ти каза. Но ще те отведем с нас в Малвил и за известно време ще те лишим от свобода.

Не гледам към Тома. Мисля си — като мъничко се забавлявам — колко много трябва да е отвратен, като ме слуша да употребявам едно толкова „църковно“ понятие като „грях“. Но какво друго можех да правя, освен да говоря на Жаке езика, който той разбираше.

— Сам ли? — пита Жаке.

— Как така „сам ли“?

— Сам ли ме отвеждате в Малвил?

И понеже го гледам намръщено, добавя:

— Защото тук е и баба ми.

Имам впечатление, че ще продължи, но той спира.

— Ако баба ти иска да дойде с нас, ще я вземем и нея.

Виждам, че има нещо друго, което го тревожи. Мисля, че не е лишаването от свобода, защото лицето му, по което всичко се чете, помръква, и то много повече, отколкото когато се страхуваше да не го убия. Потеглям отново и се каня да го притисна с въпроси, когато в тишината на пустото голо усое, по което се движим, между отвесните трупове от почернели дървета, стърчащи тук-там сред жълтеникавите туфери и изгорялата земя, прозвучава съвсем близо едно изцвилване.

вернуться

8

Антифеодални селски въстания във Франция през XIV век. — Б.пр.