Запитвам се какво ли може да се е случило, та да се бие камбаната така силно и тъй продължително. Изхвръквам от леглото, нахлузвам панталона върху пижамата, ботушите на бос крак и като сграбчвам карабината, смъквам се, последван от Тома, който също се въоръжава, по витлообразната стълба чак до приземния етаж, после минавам по подвижния мост и стигам тичешком до първата крепостна стена.
Целият замък е събран там, пред Родилното, облечен кой както може. Щастливо събитие: Маркиз от Блатото току-що се е отелила в единия ъгъл на бокса и е на път да изкара и второ в другия ъгъл. Натоварен от майка си да ни съобщи новината, полуделият от възторг Момо е сметнал за по-достойно за случая да бие камбаната. Смъмрям го остро. Припомням му моите изрични и преповтаряни запрещения. И като се обръщам към Фалвиница, поздравявам я за двете теленца, които между впрочем са женски. Фалвиница се надува от гордост повече отколкото ако сама ги беше създала, тя бърбори непрекъснато в бокса със старата Мену, готови и двете съвсем напусто да помагат, тъй като и втората юница е вече там, закръглена, олигавена, разнежваща. Коментарии на Пейсу, Мейсоние, Колен и Жаке, над който се чуват гръмогласните припомняния от страна на Пейсу за всички случаи — редки, но паметни, — когато е видял или чул за крава, родила близнета. Всички сме се опрели на дървената преграда; Миет е с нас.
Тя е леко облечена, с разрошени коси, още топла от сън. Като я виждам, сърцето ми се разтуптява като на глупак. Добре. Да пренесем по-скоро възторга си върху теленцата. Те са с тъмночервен цвят и съвсем не толкова малки, колкото би помислил човек.
— Не би рекъл човек, като погледнеш майката, че ще изкара две — забелязва Пейсу, — защото беше едра като за едно.
— Виждала съм крави, по-едри от тази — потвърждава старата Мену. — А виж я тази как ги изкара две и двете хубави. Да се почудиш къде ги е държала.
— Можеш да кажеш, че си с късмет — казва Пейсу на, Фалвиница (не знам защо всички ние изказваме уважението си към Фалвиница за крава, която сега принадлежи на Малвил, може би защото държахме да компенсираме приема на старата Мену). — Крава, която близни — продължава той с учтива сериозност, мисля си, че няма да искаш да я продадеш, Фалвинице. Напротив, ако продадеш двете си теленца на осмия им ден, можеш да докараш до към шестдесет хилядарки. Без да се смята млякото, което ще имаш после. Такава крава струва злато. Още повече, че тя може пак да ти роди двенки.
— А на кого би ги продал сега теленцата, глупако? — пита Колен.
— Такава е думата — отговаря Пейсу замислено с полузатворени очи.
Той навярно мечтае за някакъв образцов обор в един по-добър свят, със станция за електрическо доене и само крави, специализирани в производството на близнета. Толкова, че чак забравя да гледа Миет. Вярно е, че тази сутрин след снощното решение ние я поглеждаме само крадешком. Всеки се страхува от другите, да не би да измества много напред пионките си.
Броя: Пренсес, Маркиз и двете новородени, които решаваме да наречем Контес и Баронес11, за да запълним Готския алманах12. А! Забравих останалата в Блатото Чернуша — не толкова аристократична, но в разгара на млечността си и без теле. Ето че Малвил притежава пет крави, един бик и едно малко биче — Пренс. Него обаче ще го запазим също, защото не можем да поемем риска да останем само с едно-единствено мъжко животно. Откъм конската част имаме три кобили: Амарант, Беламур, дъщеря й Малис и жребеца Малабар. Не броя прасетата, които сега са твърде много, за да можем да ги отгледаме всичките. При мисълта за всички тези животни изпитвам топло чувство на сигурност, едва смекчавано от страха, че нивите може да не ги изхранят нито тях, нито нас. Странно как с изчезването на парите се стопиха и фалшивите потребности. Както по времето на Библията нашите мисли се изразяват в храна, земя, стада и запазване на племето. Миет например. На нея не гледам ни най-малко, както бях гледал на Биржита. С Биржита сякаш нещата се разбираха сами по себе си, аз разграничавах сексуалността от предназначението й, докато Миет я виждам само оплодена.
Дори и с двете каруци употребихме четири дни, за да изпразним Блатото. Гражданите се оплакват при местенията си в друга квартира, но те не знаят колко неща могат да се натрупат в един чифлик за един живот — все полезни и повечето заемащи много място. Без да се броят, разбира се, добитъкът, фуражът и зърното.
Най-после на петия ден можахме да продължим оранта на малката нива при Ле Рюн — повод да приложим новите нареждания за сигурност. Жаке ора, а ние се редувахме един по един да караулим с карабина на хълмчето, което се издигаше на запад от Ле Рюн. Ако часовоят видеше едно или няколко подозрителни лица, нареждането гласеше да стреля във въздуха и да не се показва, с което щеше да даде време на Жаке да се скрие в замъка с коня, а на нас — да отидем на мястото с още пушки: сега три с пушката на Варвоорд, четири с карабината.