— Удоволствие е, че сте с нас, Оскар — рече Жерман. — Не всяка неделя можем да се радваме на такава приятна компания.
Съдовете бяха порцеланови — истински антикварни експонати. Менюто очевидно се състоеше от супа, която ухаеше прелестно, и хляб. Нищо повече. Докато Жерман сервираше първо на мен, осъзнах, че цялата тази показност бе заради моето присъствие. Въпреки сребърните прибори, музейния порцелан и празничното облекло, в този дом нямаше пари за приготвяне на основно ястие. Впрочем нямаше даже и ток. Къщата вечно беше осветена със свещи. Жерман явно прочете мислите ми.
— Навярно сте забелязали, че нямаме електричество, Оскар. Истината е, че не вярваме особено в постиженията на модерната наука. В края на краищата, що за наука е тя, щом може да изпрати човек на Луната, но не може да осигури парче хляб на всяко човешко същество?
— Може би проблемът не е в науката, а в онези, които решават как да я използват — казах аз.
Жерман размисли над предположението ми и кимна тържествено — не зная дали от учтивост, или от убеждение.
— Долавям, че си падате малко нещо философ, Оскар. Чели ли сте Шопенхауер?
Забелязах погледа на Марина, който ми подсказваше да не противореча на баща й.
— Само отгоре-отгоре — импровизирах аз.
Наслаждавахме се на супата, без да разговаряме. Жерман сегиз-тогиз ми се усмихваше любезно и наблюдаваше с обич дъщеря си. Нещо ми подсказваше, че Марина явно нямаше много приятели и баща й гледаше благосклонно на моето присъствие там, въпреки че не бях в състояние да направя разлика между Шопенхауер и някоя марка ортопедични стоки.
— Я ми кажете, Оскар, какви са новините в последно време?
От начина, по който зададе този въпрос, ми мина през ум, че ако му известях края на Втората световна война, щях да го хвърля в смут.
— Няма нищо кой знае какво — отвърнах аз под зоркия поглед на Марина. — Задават се избори…
Това събуди интереса на Жерман, който прекрати дейността на лъжицата си и се замисли над темата.
— А вие от кои сте, Оскар? От десните или от левите?
— Оскар е привърженик на акрацията5, татко — намеси се Марина.
Залъкът хляб ми заседна в гърлото. Не знаех какво означаваше това определение, но ми звучеше като анархист на велосипед. Заинтригуван, Жерман ме наблюдаваше внимателно.
— Идеализмът на младостта… — промълви той. — Разбирам, разбирам. На вашата възраст и аз четях Бакунин. Това е като дребната шарка; докато не мине от само себе си…
Хвърлих убийствен поглед на Марина, която се облизваше като котка. Тя ми смигна и сведе очи. Жерман ме наблюдаваше с доброжелателно любопитство. Отвърнах на учтивостта му, като наведох глава и поднесох лъжицата към устните си. Така поне не ми се налагаше да говоря и нямаше опасност да се изложа. Хранехме се мълчаливо. Скоро забелязах, че Жерман, който седеше срещу мен, взе да се унася в дрямка. Когато лъжицата най-сетне се изплъзна от пръстите му, Марина се надигна и без да каже дума, разхлаби копринената му вратовръзка. Жерман въздъхна. Едната му ръка леко трепереше. Марина хвана баща си под ръка и му помогна да се изправи. Той кимна унило и ми се усмихна едва-едва, почти засрамен. Стори ми се, че само за миг е остарял с петнайсет години.
— Ще ме извините, Оскар — рече той със слаб глас. — Възрастта си казва думата…
Аз се надигнах на свой ред и с поглед предложих на Марина помощта си. Тя я отклони и ме помоли да остана в стаята. Видях ги да напускат помещението, като баща й се подпираше на нея.
— Беше удоволствие, Оскар… — мълвеше умореният глас на Жерман, чезнейки в сенчестия коридор. — Пак заповядайте, пак заповядайте…
Чух как стъпките им заглъхнаха във вътрешността на жилището и под светлината на свещите почти половин час чаках Марина да се върне. Атмосферата на тази къща взе да се просмуква в мен. Когато се убедих, че Марина няма да се появи отново, започнах да се безпокоя. Поколебах се дали да не отида да я потърся, но ми се стори некрасиво да се вмъквам в стаите без покана. Мислех да оставя бележка, но нямаше с какво да я напиша. Вече се свечеряваше и най-доброто решение бе да си тръгна. Щях да се отбия на следващия ден след училище, за да проверя дали всичко е наред. С изненада осъзнах, че едва от половин час бях лишен от присъствието на Марина, а умът ми вече търсеше предлози, за да дойда пак. Отправих се към задната кухненска врата и прекосих цялата градина до оградата. Небето гаснеше над града с прелитащи облаци.