— Бог да ми е на помощ — въздъхнах накрая и увенчах капитулацията си, като ударих с длани по писалището, така че перото подскочи. — Направете това, което и двамата смятаме за правилно. Но, за Бога, тайно и без всичко живо да започне да си чеше езика, че съм преживяла катарзис по въпроса за морала и нравствеността.
— Мадам Помпадур е поканила княз Щархемберг в имението си „Белвю" — преспокойно заяви графът. — Там тя събира свита от най-изискани имена и най-важни длъжности.
— Блюдолизци, които й се подмазват, понеже се ползва с вниманието на краля — гневно вметнах аз. — Питам се в какви времена живеем.
Кауниц сви рамене.
— Нали именно Ваше Величество ми нареди да направя всичко, за да премахна пречките, стоящи на пътя на мира в Европа, на католическата религия и на споразумяването с Бурбоните?
— Не съм толкова стара, Кауниц. Не е нужно да ми напомняте, отлично знам какво съм казала — отвърнах с леден тон аз.
Той се вкамени от обида.
Насилих се да възприема отново по-любезен тон.
— Съюзени, Франция и Австрия могат да възстановят реда в Европа и да опазят мира. Тази цел оправдава всякакви дипломатически средства. В политиката има значение не моралът, а успехът. Не мислех, че един ден ще стигна до това заключение.
— Ако имате скрупули, само си представете предстоящото унижение на Прусия, Ваше светлейшо Величество — препоръча ми господин държавният канцлер.
Реших, че делото е в способни ръце, и сметнах въпроса за приключен. Трябваше да предположа обаче, че Франц ще се възпротиви остро на предложенията на Кауниц.
— Този съюз противоречи на природата — възмути се той.
Седяхме на чаша кафе след обяда, а аз бях отпратила прислугата, която обикновено кръжеше услужливо около нас, за да говоря с Франц на четири очи. Сега той скочи вбесен и блъсна толкова рязко тапицирания стол, на който седеше, че кракът му се счупи, а останалата част рухна с гръм и трясък. Две от кученцата ми, дремещи в прозоречната ниша, подскочиха и започнаха да джафкат пронизващо.
— Моля ви, Франсоа — опитах се аз да успокоя и него, и малтийските палета. — Mon cher vieux[51], нали и вие присъствахте на Държавния съвет, когато решихме единодушно да предприемем сближаване с Бурбоните. Какво ви дразни сега, след като това сближаване приема конкретни форми?
— И дума не може да става за решение на Държавния съвет, светлейша съпруга — отвърна той, почервенял като рак. — Вие просто ни съобщихте желанията, които господин фон Кауниц е посадил в главата ви.
— Моята глава не е нива с цвекло, на която виреят всякакви бурени — парирах не по-малко злобно аз. — Щом я поставям на разположение, значи реколтата е многообещаваща. Колко още трябваше да чакам, докато на вас и на останалите господа хрумне нещо? Докато Фридрих влезе във Виена ли? Докато оръдията му изравнят със земята „Шьонбрун"? Трябва да се случи нещо, а Кауниц единствен има смелостта да вижда фактите и да взема неконвенционални мерки.
— Кауниц! Повече не мога да слушам това име! — повиши тон той. — Ако не е Кауниц, ще е Хаугвиц, Даун, господин секретарят Кох или Кевенхюлер. Всички те, за разлика от мен, се радват на вашето внимание и ви виждат по-често от собственото ви семейство.
— Някой трябва да управлява империята, докато вие сте на лов, в Холич или при препарираните си куриозитети, съпруже мой — изкрещях аз, вече излязла от кожата си.
За няколко мига стана толкова тихо, та си помислих, че внезапно съм оглушала. Настъпи болезнено мълчание. Кога най-сетне щях да се науча да си държа езика зад зъбите? Какво в тези спорове ме настройваше така против него, че изричах непростими неща? Или целях да му причиня болка, та най-после да се събуди и да стане, какъвто исках да го видя?
Дали причината беше в злостните клюки, които ми донасяха с такова усърдие? Злите езици дори твърдяха, че не желаел повече да бъде причисляван към двора. „Дворът — това са жена ми и децата ми, аз съм само едно частно лице", уж бил казал той.
Невероятно изявление. Все пак той беше император. Представител на една свещена и достопочтена власт, чиито корени стигаха далеч в миналото, макар вече да не бе свързана с пряка управленска отговорност. Откъде накъде ще принизява собствената си персона и значимия си пост? Нима не бях заложила целия си авторитет и власт, за да постигна коронясването му?