„Да се молят с нужния респект в стаите си и в църквата — записах аз и продължих: — Макар да нямат много за подаряване, бих се радвала понякога да дават милостиня на нуждаещите се."
След ежедневните религиозни задължения идваше ред на указанията за поддържане на добра форма, хигиена и чистота. Също така държах никое от децата на императора да не бъде разглезвано.
„Не им се позволява да влизат в разговор с портиерите или огнярите, нито да дават заповеди на същите. Те са родени да се подчиняват и следва да се научат своевременно на това. Също така изисквам да ядат от всичко и да не подбират по-добра хапка или ястие. Никакви спорове относно храненето; да се яде риба всеки петък, всяка събота и във всички други постни дни."
Освен това държах децата ми да бъдат възпитани в безстрашие. Нямаше да търпя страх от буря, духове или глупави приказки, както и от болести или смърт. Изрично разпоредих да бъдат запознати с тези реалности и приложих точно дневно разписание, вариращо според възрастта на всяко дете.
Що се отнася до дъщерите, те трябваше да бъдат подготвени за богобоязливи съпруги, подчиняващи се на своите съпрузи. Тъй като имаха достатъчно братя, не сметнах за необходимо да бъдат обучавани из основи по политическите предмети; достатъчно беше да им се преподават езици, общи познания по морал, политика, военно изкуство, търговия, природни науки, история, танци и музика. Едва когато се определяха брачните им партньори, можеше да се започне с по-подробно изучаване на езика, обичаите и историята на бъдещата им родина.
Обучението на синовете ми по религия започваше на пет години, по военно дело — на шест; наред с това всички момчета без изключение учеха четене и писане, латински, чужди езици, история, география, землемерство, военно строителство, математика, музика, танци, фехтовка и езда, както и физика, философия и право. Часовете и за двата пола отпадаха единствено когато присъствието им се изискваше при дворцови церемонии, църковни празници, тържества или излети на двореца.
С чувството, че съм изпълнила дълга си към императорските деца, отново се заех с документа, подготвен от Херард ван Свитен по моя заръка и засягащ здравната и социалната политика на империята ми. Той посочваше грешките и правеше предложения за бъдещето. Удивителни предложения, в които се говореше за здравни каси за работниците, болници за народа, приюти за подхвърлени деца и домове за старите и болните.
Не се съгласих веднага с всичко.
— Ако направим домове за изоставените деца, това значи да улесним още повече разпасаните жени да завързват извънбрачни връзки — упрекнах аз Ван Свитен. — И какво значи да задължаваме бащите на тези деца да плащат издръжка? Да не развратничат, тогава няма да има такива деца и край! Давам ви пълна свобода обаче, що се отнася до санитарното дело и преобразуването на медицински факултет.
— Няма да съжалявате, Ваше Величество — обеща той и направи дълбок поклон.
— Възлагам ви процъфтяването и култивирането на науките и проектите, целящи да укрепят честта и авторитета на двора като цяло и да служат на народното благо — отвърнах благосклонно аз и го отпратих. Граф Кауниц чакаше.
Той донесе смайващи вести от Лондон. Крал Джордж и смъртният ми враг, прусакът Фридрих, планираха междудържавен съюз.
— Фридрих разчита, че руснаците ще кротуват на пруско-ливонската граница[52], за да продължи Англия да им плаща субсидии. Англичанинът пък обещава да остави Прусия на мира, ако в замяна на това не пипа Хановер.
— Но тези парични помощи трябваше всъщност да послужат на царицата да струпа войски по границата с Прусия — промърморих смаяно аз. От личната ми кореспонденция с Елисавета бях наясно за силната омраза на руската владетелка към прусака.
— Както изглежда, Англия е сменила тактиката. Крал Джордж иска да вземе прусака в лодката си, за да подсигури родния си Хановер. Не би могъл да услужи по-добре на собствените ни планове. Точно това е новината, от която се нуждае Париж, за да вземе най-после решение.
Досега крал Луи XV още не беше стигнал до окончателно заключение в наша полза въпреки нежното влияние на неговата метреса и дипломатическите усилия на милия Щархемберг. Раждането на новата ми принцеса даде повод за изобилна кореспонденция помежду ни: благопожелания, благодарствени писма и подаръци, за които нямаше как да знаят нито Англия, нито Прусия. Какво очакваше от новото си партньорство с Фридрих Пруски нашият сегашен съюзник в Лондон, продължаващ да ми се сърди, задето не бях изпратила войски в Нидерландия?
52
Ливония — историческа област и политически съюз на прибалтийските страни, обхващал някога областите на цяла днешна Естония и Латвия. — Бел.прев.