Върнах списъка и преминах към следващата точка от дневния ред. Ако е имало приказки и недоволство по повод на решението ми, така и не чух за тях. Затова пък до ушите ми стигнаха поредните упреци към начина, по който граф Даун водеше войната. Принудих се в лично писмо да го приканя към по-решителни действия, защото в противен случай „всички обвинения на приятели и врагове ще паднат върху мен, а вредните последствия ще бъдат огромни".
Никакъв успех. Всичко, което постигнаха грижливите стратегически планове на Даун, беше пат на уморените от войната сили. Освен това състоянието на хазната ме принуди да намаля броя на войниците си. Потиснах спомена за помощта, оказана ми вече веднъж от Франц в подобна ситуация, и се опитах да правя икономии, където беше възможно. Гордостта не ми позволяваше да взема нов заем от императора.
Заедно с Франц приехме куриера, носещ новината за победата на моите армии на 12 август 1759 година при Кунерсдорф. Пруският крал си бе направил криво сметката, нападайки обединената армия на австрийци и руснаци. Съюзниците ни насмалко щели да отстъпят, ала Лаудон безстрашно хвърлил в битката своята кавалерия и в последната минута изтръгнал победата от ръцете на прусака.
— Прусаците загубиха 18 500 човека, от тях 530 офицери. Освен това в наши ръце паднаха 178 оръдия, 28 знамена и флагове — с гордост докладва куриерът, старши лейтенант граф Йозеф Кински.
Не спомена за напразните опити на Лаудон да накара руснаците да се впуснат в преследване на прусаците. Хората на царицата се задоволиха с извоюваната победа и се изтеглиха към Висла. Възможност за Фридрих да събере остатъчните си войски и да настъпи към Саксония, към Дрезден, където се намираше граф Даун.
През ноември се състоя нова битка между Прусия и Австрия южно от Дрезден, в Максен. Даун плени 15 000 войници и генерал Финк. Ликуващите виенчани нарекоха тази победа „лов на чинки"[58] и съчиняваха подигравателни куплети за прусаците.
Трудно ми беше да ликувам заедно с тях. Толкова много битки, толкова много победи, но краят на войната не се виждаше. Опасявах се, че Франция и Англия ще се споразумеят за отвъдморските си колонии. Случеше ли се това, трябваше да очакваме мир под диктовка, какъвто постигнахме навремето в Аахен. Налагаше се да вземем превантивни мерки. Не исках да бъда принудена за втори път да се откажа от Силезия, следователно тази провинция трябваше да бъде завладяна и окупирана незабавно.
Съответните заповеди бяха предадени до граф Даун. Той възложи на оправния Лаудон командването на 36 000 войници и го изпрати напред. Първите успехи на 23 юни следващата година при Ландесхут ни вдъхнаха надежда. Лаудон щурмува Глац и започна обсадата на Бреслау.
Успоредно с тези военни събития течаха приготовленията за сватбата на големия ми син с Изабела Пармска, придобиващи все по-конкретна форма. Занимавах се и с най-малките подробности, след като предложението за женитба бе направено и прието. Княз Венцел фон Лихтенщайн отпътува за Парма, за да доведе младата годеница във Виена. Писмата му, описващи Изабела и изпращани по куриерска поща, звучаха направо еуфорично.
„Тя надмина всичките ми очаквания! Смея да уверя Ваше Императорско Величество, че никой неин портрет не отразява по достоен начин хубостта й, художник мъчно би я пресъздал."
И добавяше, че с такава съпруга младият престолонаследник ще бъде най-щастливият мъж на земята, така че дворът и цяла Виена изгаряха от любопитство да зърнат това чудно създание. Женитбата по заместителство се състоя на 7 септември 1760 година в Парма. После булчинското шествие потегли през Северна Италия, Каринтия и Щирия. Изабела пътуваше в разкошна каляска, теглена от осем бели коня. След четири седмици пристигна в Лаксенбург, където бе посрещната от новото си семейство.
Княз Лихтенщайн не бе преувеличил. Когато зърна за първи път младата си съпруга, Йозеф се изчерви чак до основата на модната си, напудрена в бяло перука. Изабела беше не само чудно красива, но и грациозна, духовита, сладка, горда, набожна и сериозна. Трябваше само да погледнеш престолонаследника, за да видиш, че той от пръв поглед отдаде сърцето си на тази нежна принцеса от юга с огнени очи.