Почти седемнайсетгодишният Леополд предизвикваше възхищение у своите учители с будната си наблюдателност, ученолюбивост и с таланта си за езици. Имаше обаче и фаталната склонност да си улеснява живота. Непрекъснато ми се налагаше да го укорявам за недостатъчното му старание в писането и стила, за често небрежното му облекло и за предпочитанието му към общуване с хора от простолюдието. Бях му дала най-подробни инструкции за пътуването до Франкфурт, надявах се да се придържа към тях.
Загледах се угрижено подир каляските, които трябваше да отведат в имперския град Франкфурт Франц и нашите синове, райхсканцлера Колоредо, интенданта Кевенхюлер и други важни господа и генерали. Кауниц бе подготвил маршрута, вземайки специално под внимание плановете за женитба. В Бавария, например, живееше една млада дама, която също трябваше да се има предвид като бъдеща императрица: принцеса Йозефа Баварска, дъщерята на покойния курфюрст Карл Албрехт и сестра на управляващия курфюрст, беше вече на двайсет и шест години, но тъй като брат й нямаше наследници, можеше да донесе чрез брака си и курфюршество Бавария, факт, който господин държавният канцлер не се уморяваше да изтъква.
Нямаше голяма надежда за подобна връзка обаче, ако се съдеше по написаното от Йозеф относно престоя му в Мюнхен. Той бе отхвърлил публично всякакви идеи за нов брак.
„Положението ми е достойно за окайване, майко", с изумление прочетох аз. „Сърцето ми се къса от мъка, а трябва да се правя на възхитен от една титла, която усещам само като бреме, но не и като предимство. Обичам самотата. Боя се да се доверявам на хора, които не познавам. Налага ми се обаче по цял ден да бъбря и да изричам благозвучни баналности."
— Трогателно е, че ми пише всеки ден — признах пред любимата си дъщеря Мими. — Но същевременно ме е страх, задето не допуска никакъв опит да бъде изтръгнат от тъгата. Защо не проумява, че трябва отново да се ожени?
— Никога не е проумявал каквото и да било, щом не му е угодно — сухо напомни сестра му. Това изказване не допринесе особено за намаляването на грижите ми.
Дори тържествената церемония по коронацията във Франкфурт напомняше на моя син за Изабела. Той искаше да стане крал на Рим, а тя, преливащата от щастие кралица, да е до него. Без Изабела не го радваха дори изгледите за императорската корона.
„Тържественото влизане във Франкфурт ме разтърси из основи", описваше ми той чувствата си в друго писмо. „Събрах всичките си сили, за да не рухна. Изборът ми се състоя едва четири месеца след деня, в който видях онази красива и обичана душа да напуска тялото й, а на 29-и, когато трябваше да се разделя с трупа й, влязох в града. Наясно сте с чувствата ми, затова можете да си представите състоянието ми и да съжалите нещастния си син."
Но аз не се отказвах да ускоря втория му брак. Прегледах кандидатките заедно с Кауниц. Волфенбютелската принцеса и младата Вилхелмина Пруска, падаща се племенница на някогашния ми заклет враг, биха били подходящи партии, обаче принадлежаха към протестантската вяра. Навремето майка ми е била принудена да смени вярата си, за да се омъжи за баща ми, но аз не исках да насилвам никоя млада жена да избира между църквата и съпруга. Оставаше само принцеса Кунигунда Саксонска, до чиято ръка се домогваха и кандидати от Испания и Франция, понеже имаше далечно родство с двете кралски династии. Добрите ни отношения със Саксония от всяко положение щяха да дадат предимство на Йозеф.
Оказа се проблем обаче да убедим отчаяния вдовец, завърнал се във Виена като крал на Рим, да огледа лично евентуалната невеста. Както можеше да се очаква, новата титла не бе повлияла на настроението му. Е, проявяваше засилен интерес към съвещанията на Държавния съвет и към управленските дела, ала все повече ме въвличаше в излишни дебати. Макар че след коронацията във Франкфурт ми бе писал: „Няма да пробвам кое е добро и кое — не, ще се стремя да бъда също като вас; това ще ми е достатъчно както по отношение на политическите възгледи, така и на личния живот." Понякога ми се искаше да му припомня тези редове, когато с дръпнат, непонасящ възражения тон критикуваше всекидневната ми работа като майка на нацията.
Всички смятаха Кунигунда Саксонска, принцеса от династията на Ветините[61], за добра, кротка и умна. Разглезен от Изабела обаче, Йозеф искаше жена му да бъде не само мила, но и обаятелна и красива. Заяви ми право в очите, че няма да понесе да живее с толкова непривлекателна персона като Кунигунда.
Така че се наложи да съсредоточим усилията си върху Мария Йозефа Баварска, с която Йозеф не се бе видял, преминавайки през Мюнхен. Успях да го придумам да отиде в Щраубинг[62]. Граф Кауниц също фаворизираше връзката с баварската династия Вителсбах, но бе принуден да признае, че баварската кандидатка в най-добрия случай е любезна, но нито е красива, нито умна, камо ли обаятелна.
61
Ветини — немски княжески род, дал представители на династията Уиндзор, управлявала Великобритания, а също и на династията Сакс-Кобург и Гота. — Бел.прев.