Плановете за женитбата на нашите синове и дъщери се превърнаха в главната тема на 1765 година. Най-напред трябваше да се намери подходяща невяста за Петър Леополд, втория ни по възраст син след смъртта на Карл. Планираната първоначално връзка с Мария Беатрикс д'Есте, наследницата от Модена, вече не беше целесъобразна. Испанската инфанта Мария Лудовика, предвидена всъщност за Карл, за да се обвържат по-тясно родовете Хабсбурги и Бурбони, сега трябваше да се омъжи за Леополд. Нужни бяха нови дипломатически преговори.
Предстоеше Йозеф да се откаже от тосканското си наследство в полза на брат си. Наложи се създаването на Secundogenitur[63], за да може Леополд да встъпи във владение на това наследство. Франц проведе няколко разговора с големия си син, докато получи съгласието му. На Мария Беатрикс д'Есте бе предложен нов годеник — следващият ни по възраст син Фердинанд. Той беше само на единайсет години, но и годеницата беше едва на петнайсет. Тя щеше да бъде в разцвета на младостта си, когато Фердинанд порасне.
— Каква бъркотия — учуди се Фрицката на тази размяна на невести. — Нужно ли е децата да се женят единствено по политически съображения?
— Всичко това е призвано да служи на мира, на запазването и укрепването на Хабсбургската династия — обясних й причината за усилията си. — Когато половин Европа е сродена с мен, а държавите се управляват от моите деца и внуци, ще имаме по-добра гаранция за мир от спечелените битки!
Кралят на Полша, Станислав II Август, искаше ръката на моята красива Лизел, но тази връзка, естествено, беше невъзможна. Полякът беше протеже на руската царица, а тя не желаеше хабсбургско влияние непосредствено до границите си. Аз, от своя страна, не желаех зет, чувстващ се задължен на друга владетелка. Налагаше се най-напред да вразумя моята своенравна Амелия, която по скандален начин флиртуваше с германския принц Карл фон Цвайбрюкен, преди да й уговоря брак. Затова пък Йозефа още от дванайсетгодишна бе определена за бъдеща съпруга на Фердинанд, принц на Неапол-Сицилия, третия син на краля на Испания.
Оставаха двете ми най-големи дъщери. Мариана нямаше кандидати, родът Хабсбург разполагаше с далеч по-хубави дъщери. Мими с цялата си невинност обърка политическите ми планове — довери ми се, че се е влюбила. Не възнамеряваше да се омъжи за човека, избран за нея от баща й.
Франц си бе наумил да свърже Мими със сина на сестра си, херцог Бенедикт Морис дю Шабле. Окажех ли открита съпротива на този план, щях несъмнено да обидя съпруга си. Следователно трябваше да намеря други начини да помогна на Мими.
— Нима не ми е писано да изживея щастието? — ридаеше тя, намеквайки за първата си любов, принц Лудвиг Вюртембергски. Още седемнайсетгодишна си бе загубила ума по красивия херцогски син, който обаче не ставаше за съпруг на императорска дъщеря.
Новата й любов, Алберт Казимир Саксонски, беше син на Мария Йозефа, голямата дъщеря на чичо ми, император Йозеф I, и на курфюрст Фридрих Август II Саксонски, станал крал на Полша под името Август III, ала бидейки по-малък син, му оставаше само военната кариера.
Родството с императорското семейство му даваше достъп до двореца, така че Мими го срещаше почти ежедневно и с мъка криеше нежните си чувства към него. Налагаше се да ги крие обаче, ако не искаше да рискува без време да чуе категоричното „не" на баща си. От своя страна, аз много държах да избягвам всяка ситуация, в която ще съм принудена да заема противна на Франц позиция.
— Мирувай и не разваляй нещата с прекомерната си припряност — посъветвах я аз. — Пази се от Йозеф и не се впускай в разговори с Алберт. Гледай да си близо до баща си и не му давай поводи да се настройва срещу теб и моето протеже, защото той е с остър слух.
— Не знам дали ще се справя, майко — въздъхна ерцхерцогинята. — Знаете колко ценя Алберт и как копнея да не крия повече чувствата си към него. А сега и това пътуване до Инсбрук. Херцог Дю Шабле също е поканен за тържествата и ако татко…
— Шът, нито дума повече — с махване на ръка накарах Мими да замълчи. — Не мога да уредя нищо за вас, докато не мине сватбата на Леополд. Бездруго баща ви е достатъчно сърдит, задето сватбата ще се състои в Инсбрук, а не в Грац, камо ли в Милано, както предпочиташе.
— Защо всъщност Леополд не може да се ожени за своята испанка във Виена? — зададе Мими въпроса, който си задаваше цяла Виена.
63
Secundogenitur — градация на наследяването, определяща дела на втория син от родовото имущество и права. — Бел.прев.