— Ако бяхте прочели множеството писма, разменени по този повод между Виена и Мадрид, щяхте да знаете толкова малко, колкото знам и аз — възнегодувах. — Ще рече човек, че кралят на Испания се страхува да изпрати невинната си инфанта във Виена, да не би да попадне под въздействието на неморалността и греха, преди да се е омъжила. Очевидно в Мадрид са се наслушали на куп абсурдни истории за разюзданите нрави в нашия град. Ако не искаме да заложим на карта женитбата, трябва да се подчиним на предразсъдъците им.
— Вярно ли е, че тази годеница била стара, грозна и на всичкото отгоре страдала от епилепсия?
Мими зададе въпроса си с приглушен глас и любопитно блеснали очи. Не успях да доловя и капчица състрадание. Тя не се разбираше особено добре с братята си, чийто мъжки авторитет поставяше под съмнение при всеки повод.
— Що за глупави клюки — строго я смъмрих аз. По този начин избегнах отговора. Здравето на испанската принцеса наистина беше разклатено вследствие на тези страдания, вдъхващи сериозни опасения.
— Мария Лудовика е само две години по-голяма от Леополд и ако миниатюрата й не лъже, дори прилича мъничко на клетата покойна Изабела. Надявам се само Йозеф да не направи някоя от обичайните си драматични сцени, като я види — додадох.
— Защо баща ни не иска да ходи в Инсбрук? — нахакано попита Мими.
— Един Господ знае — раздразнено отвърнах аз.
Франц не се интересуваше, че обичах Инсбрук и се радвах да видя отново милата ми графиня Енценберг. Графинята, по баща Шак, ми бе служила дълги години като дворцова камериерка, а бракът й с президента на Тиролската държавна администрация се дължеше не на последно място и на моите усилия. Освен това щях да използвам случая, за да уредя някои спорни въпроси с управата в Инсбрук. От известно време между градовете Триент[64] и Бриксен тлееше конфликт, който исках да потуша.
На пети август Леополд щеше да се ожени за Мария Лудовика. Отпътуването на двора, който трябваше да остане два месеца в Инсбрук, бе планирано за четвърти юли.
— Горещо се надявам, че татко няма да уреди през главата ми брак, с който ще трябва да се съглася — изказа песимистичните си страхове Мими. — Тогава май аз ще направя драматични сцени.
— Край с глупостите! Ще вдигнем чудесна сватба в Инсбрук. Принц Карл и принцеса Шарлота ще дойдат специално от Брюксел. Баща ви ще бъде щастлив да се види с брат си и сестра си, а вие нямате причина да се съмнявате в благоразположението му към вашата особа.
Дали всичко щеше да се случи другояче, топ vieux, ако бракът на Леополд беше сключен в Грац или в Милано, както ти искаше? Не ми е лесно да погледна назад, този спомен е съпроводен с толкова много въпроси и съмнения. От онова лято не съм си поела нито веднъж дъх, без да усещам разкаяние и мъка.
А всичко започна толкова добре, отлично организирано и многообещаващо. През онзи юлски ден на път потегли безкрайна върволица от карети, каруци, каляски, ездачи и гвардейци. Императорското семейство махаше на зяпачите, а виенчани отвръщаха на поздрава.
— Сложно ще бъде това пътуване с целия двор, как ли ще издържим — въздъхнах аз и за миг си помислих, че Франц не е чул думите ми заради тракането на колелата и скърцането на каретата.
— Желанието да пътувате с целия двор беше ваше, мадам — хладно ми напомни той.
— Е, дворът щеше да дойде и в Милано или Грац, нали? — с раздразнение отвърнах аз, защото някъде в облака прах зад нас се движеше и каретата на la belle piincesse, която, естествено, не искаше да отсъства от този спектакъл. С възмутителна самостоятелност се бе присъединила към групата на собствени разноски заедно със съпруга си. — Някои хора непрекъснато ни следват по петите, а това не улеснява нещата — додадох язвително и многозначително.
Франц си замълча.
Както можеше да се очаква, мудното пътуване до Инсбрук през Клагенфурт, Линц и Бриксен се оказа същинско изпитание.
След повече от десет дни лятна жега, прахоляк и друсане по пътищата всички бяхме уморени, жадни и в лошо настроение.
Може би затова нашият дворцов управител побърза да заяви, че триумфалната арка в римски стил, издигната в чест на посещението ни, приличала на траурно скеле. Бидейки верен слуга на своя император, той, естествено, изяде Инсбрук с парцалите, а критичните му очи не се смилиха дори над празничното вечерно осветление. Стори ми се дори, че чух думата „зловещо", но реших да не задълбавам. Всъщност исках единствено покой. Ала и дума не можеше да става за това.
Тържествата започнаха още същата вечер. Галаприемът се състоя в огромната зала на инсбрукския „Хофбург". Кринолин до кринолина, перука до перуката — гостите бяха наблъскани толкова нагъсто, че не се виждаше и педя от пода. На всичкото отгоре вечерта не бе донесла прохлада. Каменните стени бяха задържали дневната горещина, която, в съчетание с безбройните свещи, ме караше да се чувствам като в пещ.
64
Триент — днес Тренто, град в Североизточна Италия, и Бриксен — днес Бресаноне, град в Северна Италия, провинция Южен Тирол. — Бел.прев.