За кой ли път проблемът беше Полша. След кончината на крал Август III през 1763 година руската царица бе наложила с оръжие полски крал по свое благоволение. Мълвеше се, че Станислав Понятовски си заслужил честта да носи тази корона в леглото на царицата.
В полското кралство цареше опасна смесица от гражданска война и катастрофа. Поляци се биеха срещу руснаци, католици срещу османлии, протестанти срещу православни. Руските войски потушиха въстанието, но това моментално доведе на сцената турците. Те упрекнаха Русия, че е навлязла в турски земи. И двете страни се стремяха към безпрепятствен излаз на Черно море — старият конфликт между Османската империя и руския царски двор. Този път везните се накланяха към победа на руснаците, а това нямаше да бъде в интерес нито на Австрия, нито на Прусия, понеже застрашаваше мъчително постигнатото равновесие на политическите сили в Европа.
Държавният канцлер Кауниц и Йозеф застъпваха становището, че трябва да се спогодим с Прусия, за да избегнем опасността да бъдем прегазени от руснаците. И двамата бяха способни да забравят личната си антипатия, щом ставаше въпрос за общите политически цели. Според мен не можеше да става дума за съвместни действия с прусака Фридрих. Настоявах на стриктния неутралитет на моите държави. Решаваща за действията ми в крайна сметка се оказа безперспективността да получим подкрепа от Англия и Франция, ако бъдем отново въвлечени във война срещу Русия и Полша. Отстъпих пред настояванията на сина ми.
Поредната провалена реколта ме принуди да се заема по-изкъсо с вътрешната политика.
Трябваше да накараме селяните да бъдат по-отговорни. За целта следваше да се либерализират крепостничеството и ангарията. Аристокрацията оказа яростна съпротива на тази идея. Освен това предстоеше да се изгради държавна здравна система.
Ван Свитен основа „Първата виенска медицинска школа". За тези начинания се нуждаех от пари, а тях можех да взема само от аристокрацията и духовенството. Затова премахнах необлагаемостта за тези две категории и също не си спечелих приятели с въпросната наложителна мярка.
Държах всяко дете в моята империя да умее да чете, пише и смята, затова трябваше да се построят училища. Постанових със закон задължително обучение на децата между шест и дванайсет години. Нужна ми беше помощ за реализирането на идеята за основни училища; в този случай не се поколебах да помоля пруския крал да ми позволи да назнача Йохан Игнац фон Фелбигер, абат на августинската школа за ръководители на хорове в херцогство Саган, Силезия, Фелбигер бе следвал педагогика в Берлин; казаха ми, че няма да намеря по-подходящ кандидат за тази задача. Изминаха още няколко години, преди най-сетне да бъде формулирана Всеобщата разпоредба за германските основни, средни и тривиални училища във всички императорски и кралски наследствени земи, докато се основе Издателството на германското учебно дело за отпечатване на необходимите учебници и докато се назначат учители. Въпреки дългото протакане изпитах дълбоко удовлетворение, след като дадохме началото на това грандиозно просветителско начинание.
Учебниците, по които щеше да се преподава, бяха отпечатани на всички езици на монархията. Неприятно ми беше да отнемам езика на децата от различните мои народи и да ги принуждавам да се обучават на немски. Та нали езикът извираше от сърцето на хората? Не беше ли той майчин език? А в моите държави се говореха множество майчини езици. Наред с немския съществуваха чешки, полски и рутенски, словенски и сръбски, и още — хърватски, унгарски, румънски, италиански и, не на последно място, еврейски.
При всичките тези усилия за повече образование, повече справедливост, повече труд, повече благосъстояние и, не на последно място — за повече мир за моите народи, никога не изпусках от поглед благото на собствените ми деца.
Току-що навършилият седемнайсет години Фердинанд се ожени през 1771 година за годеницата си Мария Беатрикс д'Есте, макар тя да беше четири години по-голяма от него. Назначих Фердинанд за наместник на Короната в Милано, а Мария Беатрикс донесе като зестра херцогството Есте. Принудена бях да се примиря с обстоятелството, че занапред двамата щяха да живеят в Милано. Още един адрес за нови грижовни майчини писма.
Днес, когато си спомням за онези години, топ vieux, започвам леко да губя цялостния поглед върху нещата. Главата ми вече не е от най-младите; има дни, когато всяка отделна мисъл ми причинява болка. През 1773 година ли беше, когато Негово Светейшество папа Климент забрани Обществото на Исус[69]? Какъв шок за всеки примерен католик! В последния момент успях да предотвратя връщането на материалните ценности на ордена в Църквата. Короната конфискува имуществото на йезуитите в своите държави и предостави парите за планираните нови училища. Освен това последвах съвета на Кауниц да назнача за светски учители в новите ми училища и университети онези членове на ордена, които имаха афинитет към подобна дейност.