Колко време му беше нужно, за да помоли императора за ръката на високоблагородната му дъщеря, ерцхерцогиня Мария Терезия Валбурга Амалия Кристина, както повеляваше испанският дворцов обичай? Това трябваше да стане на четири очи в личните покои на баща ми, докато великолепното шествие на придворната суета чакаше отвън.
— Той дойде!
Атмосферата в стаята мигом се промени. Майка ми се изправи и пристъпи към голямата маса. Даде ми знак да я последвам. Замлъкна шепотът на присъстващите в пълен състав придворни дами, подредени в шпалир зад отворената врата на залата за аудиенции. Шумоленето на тържествените им одежди показваше, че се покланят пред годеника.
Най-сетне той застана на вратата. Висок, строен, обсипан от глава до пети с искрящи скъпоценности. Единствено блясъкът на сините му очи засенчваше белия пламък на брилянтните му копчета. Сърцето ми препускаше лудо, сякаш искаше да взриви безмилостно стегнатите панделки, предназначени да предпазят от надипляне драгоценната извезана горна част на копринената ми рокля и да подчертаят по най-изгоден начин деколтето ми.
Милата ми мами Фукс и първата придворна дама на императрицата го приветстваха с добре дошъл като обикновен посетител. Макар всички да знаеха защо е тук, традицията повеляваше всички да си играем на грациозно неведение. Той елегантно коленичи трижди пред императрицата и получи разрешението й да изложи своето искане.
Високопарните слова се съчетаваха в толкова витиевати, сложни изречения, че „високоблагородната млада господарка", както бях наречена, трябваше да си прехапе долната устна, за да не избухне в нервен кикот. В изпълненото с ласкателства предложение ставаше дума единствено за чест, очакване и деня на възвишено въжделение. Любовта не бе предвидена от церемониала. Колко хубаво, че бяхме изяснили този въпрос на четири очи във „Фаворита". След като свърши, той се поклони отново и ми връчи обрамчена с диаманти миниатюра с неговия портрет.
Щом я приемех, се смятахме за сгодени. Ала дворцовият ритуал предвиждаше мъничко театралност и за мен, и аз я изиграх със същото въодушевление, каквото изпитвах на сцената, когато пеех и танцувах. Полагаше ми се да се изчервя и да погледна въпросително към императрицата. Едва след като тя кимнеше милостиво, можех да приема подаръка и да изрека своето „да". Разбира се, мама сведе глава с усмивка. Накрая аз поразвалих сцената, като посегнах припряно към миниатюрата и изтърсих „Да!", да не би някой да ми забрани това в последния момент.
— Франсоа — промълвих приглушено, а той взе ръката ми и я целуна нежно.
— Високоблагородна принцесо — отвърна и додаде тихо, така че да го чуя само аз: — Моята Резерл!
Всъщност аз само се надигнах мъничко на пръсти, така че очите ми да се изравнят с неговите, но после някак от само себе си всичко прерасна в бурна прегръдка. Целувахме се толкова нежно и дълго, че императрицата тихо се засмя и ни предупреди да бъдем по-въздържани.
— Contenance[14], мили мои — каза тя и прикрепи портретчето към корсажа ми, след като се откъснахме един от друг с пламнали лица. Бижуто вече беше снабдено с подходяща игла, защото Франц бе превърнал обичайния дар в скъпоценно украшение. Миниатюрният портрет бе покрит не с обикновено кристално стъкло, а с шлифован диамантен диск, и всяко движение хвърляше искрящ водопад от всевъзможни цветове на дъгата върху светлосинята ми официална рокля.
— Цял живот ще имате време да се целувате, деца мои — добави майка ми. — Още веднъж добре дошъл в нашето семейство, Франсоа.
Моят любим се наклони с перфектна грациозност към протегнатата ръка на императрицата.
Над сведената му глава срещнах погледа на обичната ми гувернантка. Толкова много дължах на мами Фукс! Цял живот нямаше да ми стигне, за да й се отблагодаря. Отлично знаех кой с любезната си дипломатичност бе склонил императрицата за тази партия, така че тя от своя страна да използва цялото си влияние пред императора и да наклони везните в желаната посока.
— Няма нужда от благодарности, Тереза — отклони порива ми моята „ая", когато я прегърнах екзалтирано. — Всичко, което искам, е да бъдете щастлива. Дано Господ ви дари със здрави деца и с дълъг, щастлив живот редом с вашия съпруг. Всеки ден ще се моля за това.
Всички имахме възможност да се помолим, защото след приключване на сватосването императорският двор се отправи на тържествено богослужение в църквата „Свети Августин" в „Хофбург". Макар да имах основателна причина да благодаря на Бога, през този ден, за жалост, ми липсваше обичайната набожност. Под спуснатите си клепачи поглеждах по-често към моя годеник, отколкото към олтара. После положих клетва пред Тайния държавен съвет да призная за наследник един евентуален син на императора, в случай че такъв се появи на бял свят. Франц Стефан също трябваше да подпише документ, в който се отказваше от всякакви претенции за наследство на трона, ако аз умра преди него.