— Все още предпочита да се грижи за всеки друг, нежели за себе си — поклати глава Пар. — Още малко и ще започне да търси съпруг на Щархемберг. Не се отказва да омъжва своите придворни дами и камериерки.
— Какво ви дразни толкова, ваша милост? Тя е истинска майка на своите народи и поданици. Всеки ден произнасяме молитви за здравето й и молим нашия Господ да ни я запази колкото може по-дълго — промълви капуцинският монах и затвори портите зад гостите от двореца.
— Дай Боже молитвите ви да бъдат чути, отче — отвърна графът.
Съобщение на ерцхерцогиня Мария Ана Хабсбургска за смъртта на нейната майка, императрицата-кралица Мария Терезия, на 29 ноември 1780 година, както го е записала в дневника си.
Нощта на 29 ноември беше толкова тежка, че се уплашихме да не би да умре. В четири часа изпрати да ни повикат и да ни кажат, че ще бъде миросана предсмъртно и че иска ние да присъстваме.
Заварихме я да седи в креслото си с боне на главата, загърната в кафявия мъжки халат, който винаги носеше и който бе принадлежал на нашия баща. Отказваше да легне да спи, защото не искала смъртта да я изненада.
Три часа преди да умре, доктор Щьорк й донесе някаква микстура, а тя се усмихна и каза:
— Благодаря, но това нещо само ще ме забави, затова няма да го изпия.
И отказа да приема каквото и да било.
Пет минути преди смъртта си се надигна с мъка от креслото и направи крачка към своя шезлонг, където рухна. Вдигнахме я и й помогнахме да се настани в него, доколкото беше възможно.
Тя си помогна и сама, а императорът каза:
— Не лежите никак добре, Ваше Величество.
— Да — отвърна тя. — Но достатъчно добре, за да умра.
Пое си въздух още три-четири пъти и издъхна.
Паметна плоча върху двойния саркофаг на императрица Мария Терезия в Криптата на капуцините във Виена
Тук, до своя съпруг императора, почива Мария Терезия, императрицата, справедливата и добросърдечна кралица, дъщеря на възвишения Карл VI, император на Австрия, и на Елизабет Брауншвайгска. Родена на 13 май 1717 година за благото на държавата и щастливо омъжена за светлейшия Франц III Лотарингски през 1736 година, тя съхрани до гроб святата си съпружеска любов непокътната — достоен пример за всички християнски владетели. Господ я дари с най-прелестните плодове на плътската любов, с многобройно, подобаващо на прекрасните си родители потомство.
Тя получи апостолическата корона на Унгария на 25 юни 1741 година в Пресбург, а бохемската — на 12 май 1743 година в Прага.
Почти сама, но уповаваща се в Господ, тя защитаваше срещу могъщи врагове своите наследствени кралства с благочестие и твърдост и върна на династията си величието на Римската империя. На мъдростта на тази далновидна владетелка Отечеството дължи укрепването на религията, поощряването на военната дисциплина, развитието на свободните изкуства, справедливото разпределение на налозите и обновяването на търговските предимства, както и достъпа на благородната младеж до просвета и наука. Светът й дължи почит, защото тя бе пример за подражание и притежаваше всички добродетели. Тази жена с огромни заслуги живя благочестиво и издъхна кротко на 29 ноември 1780 година. Нека почива в мир.
Информация за текста
Издание:
Gabriele Marie Cristen
Maria Theresia
Габриеле Мари Кристен
Мария Терезия. Между трона и любовта
Известните жени в историята
Художник: Борис Драголов
Редактор: Цвета Германова
Издателство: ЕМАС, 2014 г.
ISBN: 978-954-357-280-9
Сканиране: Bridget
Форматиране: SilverkaTa