— Allez[5], на работа, господа!
Последното се отнасяше до гвардейците, отговарящи за задвижването на приспособлението; през това време управителят на императрицата, граф Пар, собственоръчно затегна коланите, фиксиращи владетелката към нейния подемен стол. После даде знак на мъжете с въжетата. Конструкцията се издигна с клатушкане и с помощта на въртяща се греда бе наместена внимателно, така че да попадне над големия отвор в сводестата извивка, преди да се спусне бавно към осветените от факли дълбини.
Контесата потърси в каменната физиономия под вдовишкото боне някакви следи от страх, знак за живот, полъх на чувство, което да издава какво усеща императрицата при това ужасяващо спускане. Не откри обаче дори намек за отминалата красота, запечатана върху толкова много портрети в „Хофбург"[6] и „Шьонбрун"[7].
Това бяха чертите на една навъсена, охранена вдовица с месести бузи и дълбоко врязани бръчки на челото и около устата. Сред безбройните гънки се спотайваха мътни, зачервени очички. Те говореха за твърде малко сън и твърде дълги часове работа на свещ. Отпуснатата, бледа кожа свидетелстваше за болест и умора. За миг императрицата вдигна очи и улови изпитателния поглед на придворната дама. Младата жена се прекръсти суеверно — имаше чувството, че владетелката е прочела неуважителните й мисли.
— Няма защо да се боите за мен — явно императрицата изтълкува набожния жест като загриженост; колкото по-надолу се спускаше, толкова по-тихо се чуваше привикналият й да заповядва глас. — Моите обични мъртъвци са най-добрата ми компания.
Смаяната придворна дама се прекръсти повторно и се дръпна от отвора, сякаш се страхуваше, че може да бъде повлечена надолу.
— Мили Боже, аз…
— Тихо, малка глупачке — прекъсна я графинята, преди да е продължила. — Не ни подобава да коментираме действията на височайшата особа…
Ала и нейните думи бяха прекъснати от силен трясък, наподобяващ плющенето на камшик, последван от приглушен вик и ужасяващ грохот.
— Какво, за Бога, беше това?
— Въжето се скъса! — Граф Пар се втурна разтревожен напред и мушна глава в отвора. — Ваше Величество! За Бога, Ваше Величество!
Графинята сграбчи контесата за ръката и тутакси я повлече към стълбата.
— Бързо, трябва да видим как е императрицата!
Младата придворна дама нямаше време да изпита страх. Вместо това се запрепъва подир спътницата си по неравните вековни камъни на владетелската крипта, тънеща в мъждива светлина. Факлите осветяваха само най-отдалечената й част, където бе новата императорска гробница. За щастие столът с неподвижната владетелка, цял-целеничък, стоеше точно пред двойния саркофаг, в който покойният император очакваше деня, когато щяха да положат съпругата му до него.
Приглушен стон наруши тишината. В последния момент контесата потисна истеричния си писък, осъзнавайки, че звукът идва от владетелката, а не от някой ковчег.
— Какво стана? — объркано попита императрицата, а графиня Бройнер успокоително отвърна:
— Изглежда въжето се е скъсало, Ваше Величество. Паднахте заедно със стола, наранена ли сте?
— Приземих се рязко и страшно се раздрусах — изпъшка владетелката, внимателно размърда крайниците си и оправи кривналото се боне. — Смятам обаче, че всичко си е на мястото.
— Ваше Величество? Ваше Императорско Височество? За Бога, какво нещастие! Не знам какво да кажа! — Граф Пар довтаса с развети по ли на жакета.
— Тогава замълчете и не обременявайте Бога с глупости — сопна му се императрицата. Вече преодоляла шока, тя се върна към обичайното си авторитарно държане. — Нужно ли е да правим такъв панаир заради едно скъсано въже? Моля, оставете ме насаме с моя съпруг. Имайте грижата през това време господата горе да оправят конструкцията.
— Но това иска време, Ваше Величество. Скрипецът също се счупи…
— Е, по-добре скрипецът, отколкото вратът ми. Ще рече човек, че криптата не иска да ме пусне.
— Ваше Величество благоволява да се шегува — ужаси се смутеният управител. — Несъмнено ще е нужно време, за да се набави нов материал.
— В такъв случай започвайте незабавно. Нямам проблем да изчакам тук, заобиколена от покойници, които обичам и които ме обичаха. Желая да остана насаме с тях.
Двете придворни дами размениха въпросителен поглед, който не убягна на императрицата.
— Това се отнася и за вас, дами.
6
„Хофбург" — имперски дворец във Виена, днес резиденция на австрийския президент. — Бел.прев.
7
„Шьонбрун" — дворец във Виена, забележителен бароков ансамбъл, днес включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. — Бел.прев.