Настанихме се в достолепния и огромен „Палацо Пити" на брега на Арно. Обзавеждането на обширните ехтящи зали беше великолепно, но само на пръв поглед. Във всекидневието се оказваше, че прекомерно големите помещения са разпределени по доста странен начин и не позволяват уют. Освен това големите площи от каменни подове излъчваха такъв студ, че топлината на южната пролет се бореше напразно срещу него. За пореден път закопнях за кахловите печки в „Хофбург". В сравнение с този леден палат ветровитата виенска крепост беше направо твърдина на уюта.
Франц, който още по време на пътуването бе оздравял от всичките си болежки, веднага се впусна в управленските дела. Той пристъпи към подреждането на своето херцогство с толкова енергия и активност, че направо не можех да го позная. Не бях предполагала, че разбирал толкова много от икономика, митнически въпроси и лихви. Съпругът ми се зае да урегулира редица неща, които последният Медичи дълго време бе оставял на самотек, и успя да си осигури както сътрудничеството на богатите еврейски търговци и банкери, така и това на местните търговци.
Така например незабавно забрани вноса на чуждестранна вълна, вследствие на което местните производства отбелязаха небивал възход. Погрижи се за ипотечните каси, за тосканската аристокрация, дори за робите от галерите и за правните спорове. Никоя задача не беше досадна за него, никой проблем — прекалено труден.
Последиците от политиката му се отразяваха непосредствено върху нашето всекидневие. Посрещаха ни с бурен възторг, където и да се появявахме. За цяла година във Виена не бяхме преживяли толкова шумни празненства, фойерверки и приеми, колкото за един месец във Флоренция. Ласкаех се да бъда в центъра на тези забавления и дори да ме уважават като велика херцогиня. Всяко излизане за разходка, всяко ходене на черква и всяко публично мероприятие само по себе си беше спектакъл; трябва да призная, че ликуването на нашите поданици ми доставяше удоволствие.
Всичко това ме компенсира за мъките ми по време на зимното пътуване, така че склоних да посетя пристанището на Ливорно заедно с великия херцог. Градът беше разположен край морето, а аз толкова бях слушала за него, че ми се щеше най-после да зърна il mare[19] със собствените си очи.
Безкрайната му шир ме поуплаши, макар да не признах това никому. Добре беше, че градът се бе защитил срещу приливи и натрапници с цяла твърдина от пристанищни кейове и стени. Цветя и гирлянди скриваха порутените камъни. Градските старейшини бяха издигнали дори трибуна, върху която се мъдреше „пирамидата на чревоугодничеството", призвана да символизира благосъстоянието и всеобщото благополучие на тосканския народ. Пред очите ни бе изложено невиждано изобилие от дивечово месо, шунки, наденици, плодове и всевъзможни други лакомства. Толкова пищно беше всичко, че години след това го описвах на моите деца, а те го възприемаха като приказка, която съм си измислила за тях.
Галапредставлението бе увенчано с обичайния фойерверк. Алегорични картини и гирлянди от светлини се появяваха и изчезваха като дъжд от искри върху нощния небосвод. Имах чувството, че тази вечер звездите падаха от небето специално за Франц и за мен. Лежах щастлива в прегръдките му.
— Пътуването дотук беше ужасно, но сега Тоскана ми харесва — промърморих сънено.
— Тосканците лежат в краката ти — отвърна той и отмахна от челото ми една непокорна къдрица. — Те се възхищават от красотата, грацията и веселия ти нрав. Усещат, че отвръщаш на симпатията им, затова и те боготворят. Хората те обичат.
През тази кадифена пролетна нощ изведнъж усетих, че подновяваме една връзка, която, макар и непострадала от събитията, донякъде бе станала твърде всекидневна и привична.
— Ами ти, Франц — вече разсънена, попитах аз. — Ти обичаш ли ме?
— Не ти ли обещах пред Господ, че винаги ще те обичам? — отвърна той на въпроса с въпрос.
— Случва се чувствата да се променят — прошепнах. — Понякога и Господ се сблъсква с обещания, които са му дадени лекомислено и не се спазват.
— Моята вихрена Резерл! — Устните му докоснаха челото ми и погалиха слепоочието ми. — Ти не признаваш половинчатите неща, моя Тереза. Всичко трябва да бъде съвършено, чашата — винаги пълна догоре. Любовта, кавгата, смехът и плачът. Бих искал да съм толкова перфектен, колкото очакваш и заслужаваш.