Първите ми конкретни заповеди се отнасяха до траурните церемонии за баща ми. Наредих да докарат тялото му от „фаворита" в „Хофбург" и да го изложат на показ, както повеляваше обичаят. Положен върху траурната платформа, облечен в официален мундир, с перука и шапка, окичена с щраусови пера, до него трите корони на Германската империя и на кралствата Унгария и Бохемия, както и топката с кръст отгоре — емблема на императорската власт, и скиптърът. Заповядах да затворят „Фаворита". Кракът ми нямаше да стъпи в сградата, където бе починал баща ми.
С неговата смърт приключи и безгрижният ми живот като ерцхерцогиня на Австрия по рождение, херцогиня на Лотарингия и велика херцогиня на Тоскана по брак. Указът за държавен траур, забраняващ всякакви публични и частни увеселения, бе подписан от мен като кралица на Унгария, Бохемия, Далмация и Славония, херцогиня на Щайер, Каринтия и Крайна, на Силезия, Брабант, Лимбург, Люксембург, Милано, Мантуа, Пармаи Пиаченца, маркграфиня на Моравия, княгиня на Седмоградско[20], графиня на Тирол и Фландрия, а също маркграфиня на Свещената Римска империя в Бургау[21].
От баща си не бях наследила единствено императорската корона, защото короната на Свещената Римска империя на германската нация можеше да бъде носена само от мъж. Едва след като колегията на курфюрстите във Франкфурт избереше Франц за император, щях да имам правото да се назова негова императрица.
От първия ден обаче държах много по-малко на достойнства и титли и повече — да запазя ненакърнимо наследството, оставено ми от моя баща. Болезнената скръб по покойника беше и предупреждение, и задължение за мен. Как да съхраня застрашения мир и да докажа на всички, че съм достойна наследница на император Карл VI?
И без предупрежденията на господин фон Бартенщайн знаех, че не бива да се доверявам прекалено много на признаването на Прагматическата санкция от страна на нашите съюзници. Да, тя бе положила основите на женското наследяване в династията на Хабсбургите, но се съмнявах, че след смъртта на баща ми споразумението ще струва дори колкото пергамента, на който бе написано. Съюзниците на императора не бяха непременно съюзници на неговата наследница. Бъдещето ми щеше да изглежда доста по-обнадеждаващо, ако татко ми бе оставил добре организирана и боеспособна армия, както настоятелно го съветваше принц Ойген преди смъртта си.
Сигурна бях, че ще има конфликти дори в собственото ми семейство. Моите братовчедки, дъщерите на император Йозеф, когото баща ми бе наследил на трона, бяха омъжени за могъщи и амбициозни мъже от Бавария и Саксония. И двете имаха наследници от мъжки пол, в чиито вени течеше хабсбургска кръв. Можех да очаквам ядове от тях, а също от Франция и Испания. Тези кралства се владееха от Бурбоните, а Париж мечтаеше след Лотарингия да обсеби и австрийска Нидерландия.
Имах ли съюзници? Още не смеех да се надявам. Едва преди пет месеца в Прусия младият Фридрих[22] бе наследил покойния си баща, Войнишкия крал Фридрих Вилхелм I. Прусакът, пет години по-голям от мен, беше кръщелник на баща ми. Това ме караше да се надявам на симпатията и приятелството му.
Да не говорим, че през изминалите години императорът редовно го бе подпомагал във финансово отношение. Щях да бъда по-оптимистична за бъдещето, ако Фридрих окажеше влияние на курфюрстите час по-скоро да изберат Франц за император. Със сигурност едно от първите писма, които изпращах като владетелка на империята, щеше да потегли за Берлин.
Преди това обаче се налагаше да изтърпим мрачните погребални церемонии. Траурното шествие се виеше от „Хофбург", където императорът бе изложен до 24 октомври, през виенските улички, опасани от безмълвни граждани. Черни знамена и набързо сковани траурни скелета превръщаха града в преддверие на криптата под църквата на капуцините, очакваща тленните му останки. По-точно онази част от тялото на императора, която беше балсамирана. Съгласно обичая сърцето и езикът бяха погребани в отделна урна в дворцовата църква „Свети Августин", а мозъкът, очите и вътрешностите — в катедралата „Свети Стефан".
Призляваше ми, като се сетех за тези подробности, но баща ми бе пожелал да се спазят стриктно традициите. За щастие ми оставаше малко време да размишлявам над подобни детайли. Майка ми беше съсипана от скръб, сестра ми плачеше непрекъснато, лавинообразно се множаха възмутените мнения, че достойнството на държавата било несъвместимо с женско управление. Какво ми оставаше, освен незабавно да им докажа обратното?
20
Седмоградско — немското име на Трансилвания, историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния. — Бел.прев.
22
Фридрих II (1712–1786), крал на Прусия от 1740 до 1786 г., наричан още Фридрих Велики или Стария Фриц. Той е син и наследник на Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия от 1713 до 1740 г. и курфюрст на Бранденбург. — Бел.прев.