Единствена Фрицката забелязваше как все повече губех търпение от това колективно опиянение. Времето ни притискаше. Бавария продължаваше да отказва да признае Прагматическата санкция. Исках да стана и отново да се хвана на работа, защото нещата в Силезия също се изостряха драматично. На 9 март Фридрих бе завзел Глогов, а решаващата битка предстоеше в най-близко време. С кои войници щях да участвам в нея?
Унгарската делегация, която ме поздрави за раждането на престолонаследника и ме покани на коронация в Пресбург, ме наведе на една идея. Сред съветниците ми беше граф Йохан Палфи, който заедно с принц Ойген бе воювал срещу турците и спечелил приятелството на императора. Палфи беше унгарец и аз го накарах да ми разясни историята, предразсъдъците и темперамента на сънародниците си, за да ги преценя по-добре.
Същевременно шокирах моите почетни дами с известието, че възнамерявам да се науча да яздя в школата по езда на граф Пар в Росау, на Дунава. Да яздя истински, върху мъжко седло. Моментът беше подходящ за това начинание, тъй като не очаквах дете и имах възможност да се движа свободно. Под роклята носех тесни панталони от мек велур, за да не се веят неприлично полите ми и да не се показват обутите ми в чорапи крака. Поръчах да ми направят и ботуши по мярка, защото обичайните ми кадифени бродирани пантофки с обсипани със скъпоценни камъни токове и модна гарнитура не подхождаха за този спорт.
Скоро най-авантюристично настроените придворни дами споделиха новата ми страст. Само Франц се досещаше, че се качвах на коня не от спортна амбиция или от скука. Достатъчно време беше прекарал в Унгария като наместник, затова подобно на мен знаеше, че изкачването на Коронационния хълм на кон съставлява важна част от унгарската церемония по коронацията.
На 10 април 1741 година нашите войски се срещнаха с прусаците край Бреслау[23], до селището Молвиц. Това беше черен ден, защото моите генерали и министри лекомислено бяха подценили армията на Фридрих. Слаба утеха беше, че победата бе извоювана не лично от Фридрих, а от неговия фелдмаршал.
Донесоха ми, че младият крал избягал, когато австрийската кавалерия го хванала в клещи. Само дето беше процедирал по-умно при избора на главнокомандващ. Пруската пехота, ръководена от граф Карл Магнус Шверински, ни нанесе унищожително поражение не само на бойното поле. Победата издигна Прусия в очите на другите европейски владетели. Изведнъж се озовах срещу цяла вражеска фаланга: Франция, Бавария, Испания и Прусия. Французите дори сключиха отбранителен съюз с Прусия и вече разпределяха моята империя помежду си. Министерският ми съвет реагира с безразсъдна паника и не успя да роди нито едно разумно предложение.
Единственият оставащ ни съюзник беше Англия. Нейният крал държеше да не допусне Испания и Франция да придобият прекалена мощ. Джордж II[24] ми изпрати парична помощ и непоискания съвет да се договоря с Прусия, та да не стана плячка на Франция и Испания.
— Той е прав — изказа се Франц в подкрепа на бившия курфюрст на Хановер. — Знаете какво означават тези депеши, Тереза. Французите вече прекосяват Рейн. В Ломбардия очакват пристигането на испанците и савойците, а баварците са пред Пасау. Трябва да се опитаме да спасим каквото все още може да бъде спасено. Аристокрацията вече напуска Виена, понеже се опасява, че в скоро време Фридрих ще се насочи към нас. Как бихме удържали на подобна атака? Стигне ли се до обсада, Виена е обречена на гибел.
— Ще видим — отвърнах, с мъка овладявайки възмущението си.
— Кога ще се споразумеете с Фридрих? — не се отказваше Франц.
— Никога!
Мълчаливо се измерихме с поглед. Опитах се да му обясня отказа си.
— Не за първи път врагът е пред Виена, mon vieux. Спомнете си за турците. Ще организираме защитата на нашата столица; смятам, че утрешният ден е подходящ да започнем.
Протегнах ръка към него и за един тежък момент ми се стори, че ще откаже да ме дари с исканата целувка. После той рязко изпусна въздуха от дробовете си и се наведе галантно над пръстите ми.
— Как е възможно такъв безстрашен, чисто мъжки военен дух да обитава толкова красиво женско тяло — тихо промърмори той.
Целувката предизвика възбуждащ гъдел по гърба ми. Време беше да подновим съпружеския си живот и отново да се посветим на нашата нерушима любов, напук на всички превратности на политиката. Имахме само един син засега.
Виена, май 1741 — януари 1743 година
„Една кралица, изоставена от целия свят"
24
Джордж II, роден като Георг Август Хановерски (1638–1760), е крал на Великобритания и Ирландия; той е последният британски монарх, роден извън Британия. — Бел.прев.