Прозвуча, сякаш бях предложила да въоръжим тъмното войнство на Ада. Виена така и не се бе отърсила напълно от недоверието си към унгарците, този горд народ от ездачи. Макар все още окупирано отчасти от турците, кралство Унгария бе запазило независимостта си и при управлението на императора. Тази независимост се изразяваше между другото в изискването всеки нов владетел изрично да бъде коронясан за крал на Унгария, защото унгарците се кълняха във вярност единствено на такъв свещен крал. Препятствие, което трябваше бързо да бъде преодоляно, за да придобият форма моите планове.
— Ще се коронясам за кралица на Унгария — оповестих на фона на ужасеното мълчание аз. — Моля да предприемете незабавно нужните стъпки. В края на май унгарският Ландтаг[25] се събира в Пресбург. Едва ли неговите сановници ще откажат подкрепата си на своята миропомазана кралица.
Палфи ме бе запознал по-отблизо със своите унгарци. Народ, чиито гордост, рицарство и чувство за чест бяха толкова легендарни, колкото и неговата необузданост и стремежът му към самостоятелност.
Щяха да са нужни всичките ми дипломатически умения, за да спечеля тези трудни мъже на своя страна. При това трябваше да проявя висша форма на деликатност, само и само да запазя равновесие относно ролята на Франц. Можех да застраша целия план, ако настоявах прекалено да имам съуправител.
— Нали разбираш? — с лека загриженост попитах на четири очи съпруга си, защото отлично забелязвах, че моята преценка на ситуацията не отговаряше на неговата. — Ние сме зависими от маджарите. Не бива да ги дразним. Радвам се, че своевременно се научих да яздя. Изкачването на Коронационния хълм на кон ще бъде изпитание, дано да не се изложа.
— Ти никога не се излагаш, Резерл — след кратко мълчание промърмори той. — Не знаеш ли как действаш на обкръжението си?
— Как? — попитах любопитно и пооправих светлосините копринени панделки, които украсяваха домашната ми роба и бяха в тон с очите ми. Досега Франц не бе коментирал тази изкусителна финтифлюшка с предизвикателно деколте. Заради него винаги избирах грижливо дрехите си.
— Сякаш сте всецяло убедени в собствените си способности и във величието си, премилостива съпруго — отвърна той по-официално, отколкото бях очаквала. — Вие излъчвате такава увереност, че всяко възражение се разтваря във въздуха. Откъде черпите тази яснота на разума? Тези непоколебими принципи, недопускащи съмнение?
— От вярата си в Бог — отвърнах, без да се замислям аз. — Бог ми е възложил тази длъжност, следователно ще ме дари и със способността да се справя с нея. Длъжна съм да дам най-доброто от себе си — заради Господ Бог и заради моя баща.
Франц ме изгледа странно.
— Ами ако завинаги бяхте останали само велика херцогиня на Тоскана, Тереза?
— Тогава щях да се радвам и на това. Не се стремя към трон и господство, но тъй като баща ми не остави син, трябва да направя всичко, за да съхраня империята и короната за нашия син. Заради това съм готова дори да пълзя пред унгарските благородници, ако е необходимо.
— Не е нужно да се унижавате. Вие ще бъдете прекрасна кралица на унгарците — възнегодува Франц. — Ще литнете към Коронационния хълм като амазонка, а унгарците ще пълзят във вашите крака.
— Всъщност аз искам само ти да лежиш в краката ми, топ vieux — с подчертана скромност отвърнах аз.
— Mon dieu, та аз правя точно това, светлейша ми съпруго, и то по най-различни причини. А сега ще ме извините…
Той пусна поредната френска въздишка, поклони се и изчезна, преди да успея да го задържа. Никакъв коментар за моите джуфки и финтифлюшки. Никаква целувка, никакъв намек какво толкова важно има да върши. Взирах се в украсената със златни орнаменти врата на спалнята ни и изпитвах желанието да запокитя четката за коса по затворените й крила.
Как да тълкувам поведението му? Дали ме беше отблъснал, защото не споделях властта си с него? Но как да го направя, след като противопоставяше своето мнение на моето? Или сега си отмъщаваше за перспективата да свири втора цигулка и в Унгария? Да? Не? Или все пак? Как да се справя с дълга си към империята и с любовта си към Франц?
Преди смъртта на императора щях да се втурна подире му, обзета от несигурност. Нямаше да понеса да си тръгне просто така и да остави у мен това странно чувство, че съм сбъркала в нещо. Но днес? Аз бях кралицата, не можех да се затичам след любимия си със запретнати поли като някоя млада камериерка. Ако той очакваше нещо подобно, трябваше да осъзнае, че нещата са се променили. Дори и двамата да съжалявахме за това.