Франц бе докарал сина ни с кораб от Виена в Пресбург. Триединството — баща, майка и син, представляваше убедителна картина. Консервативните унгарци бяха впечатлени и слушаха речта ми като омагьосани. Стоманената мощ на латинския език не е особено подходяща за патос, но мисля, че въпреки това те почувстваха страстта и притеснението ми.
— Намираме се в толкова печална ситуация, че не можем да я скрием от съсловния парламент — настойчиво подзех аз. — Става дума за запазването на Кралство Унгария, на свещената корона, на Нашата персона, на Нашите деца. Изоставени от всички, Ние дирим убежище във верните съсловия, в оръжията и в отколешната храброст на унгарците с надеждата, че съсловният парламент на империята незабавно ще се консултира относно средствата, които са най-целесъобразни за сигурността на Нас, Нашите деца и Нашата корона и които впоследствие ще бъдат реализирани. Що се отнася до Нас, то верните съсловия и унгарската нация могат да разчитат на Нашето съдействие във всичко, което служи на всеобщото благоденствие и на стария блясък на империята Ни.
Думите ми постигнаха целта си. Редиците на унгарците се раздвижиха, те извадиха сабите и към тавана се понесе гръмкият възглас „Moriamur pro rege nostra Maria Theresia!"[28] Ревът отекна толкова силно о стените, че престолонаследникът в ръцете ми разкриви уста и избухна в горестен плач. Това не попречи на всеобщото въодушевление, напротив — сякаш подчерта неотложността на момента. Последвалата прокламация на унгарците гласеше, че „в най-скоро време петнайсет хиляди благородници ще се качат на конете и ще помогнат на кралицата".
Макар междувременно да се бях научила, че този патриотичен възторг едва ли ще остане все така пламенен, поне временно бях неутрализирала противниците си. Рамото, което унгарците дадоха на своята млада кралица, не помогна за спечелването на нито една битка, но поне пося неувереност сред враговете ми. Първото доказателство за това дойде от баварско-френската войска, предвождана от курфюрст Карл Албрехт. На 15 септември те бяха превзели Линц и Карл Албрехт имаше нахалството да поиска съсловният парламент на Горна Австрия да се закълне пред него като пред ерцхерцог. Обосновал претенциите си с факта, че е женен за братовчедка ми Мария Амалия, дъщеря на покойния император Йозеф. Бавария не даваше пет пари за Прагматическата санкция.
Новините от Пресбург накараха баварския курфюрст да спре в Линц. На практика Виена лежеше като на длан пред него. Всички бяха наясно, че почти не разполагам с войски, за да защитавам града. Виенчани също подозираха за тази слабост, защото започнаха да напускат столицата на рояци, за да намерят убежище по селата. Дори аз за по-сигурно изпратих в Унгария престолонаследника с антуража му. Карл Албрехт обаче остана в Линц. Чувахме за празненства и почести, но не и за тръгване или продължаване на похода.
В началото на октомври ни донесоха вестта, че английският крал Джордж е сключил зад гърба ни договор с французите. Той, който винаги ни беше подкрепял, сега се заклел пред французите да спазва стриктен неутралитет, за да пощадят родния му Хановер. Отишъл дори по-далече, като се застъпил за избирането на баварския курфюрст за император на Свещената Римска империя. Само окончателното завоюване на Виена можеше да има още по-опустошителен ефект от това неочаквано предателство.
За щастие предстоящата зима милостиво даваше отсрочка на войници и политици, за да си поемат дъх. По това време на годината не се водеха битки, а настъплението по калните и замръзнали пътища беше невъзможно. Всички ми внушаваха да преговарям с прусаците за примирие. Съгласих се с болка на сърцето и предвид факта, че дори не знаех откъде ще взема барута през следващата пролет, за да въоръжа войниците си.
На 9 октомври 1741 година беше подписано споразумението от Клайн-Шнелендорф; с него разрешавах на войските на Фридрих временно да задържат завладените области и да презимуват в Горна Силезия. Найперг и хората му трябваше да се изтеглят отвъд Ниса. Договорът накърняваше честта ми, но в това затруднено положение нямаше място за наранена гордост. Подписът ми позволяваше в късната есен да концентрираме силите си върху Бохемия, защото Карл Албрехт визираше от Линц нова цел. Баварските войски заобиколиха Виена и се насочиха към Прага. Баварският курфюрст се стремеше към короната на свети Вацлав. Бохемската корона трябваше да го приближи с още една крачка до императорската.
— Не се бой, няма да стигне до Прага — уверяваше ме Франц. Съпругът ми се готвеше да отпътува спешно, за да окаже подкрепа на Найперг и неговите офицери. Ала едва бе изрекъл това, и се появи бърз куриер, който донесе следващата зловеща вест. Фридрих Пруски също повел войските си към Бохемия, макар да бе уверявал в стриктния си неутралитет при преговорите в Клайн-Шнелендорф. Вече бил превзел Оломоуц.
28
Moriamur pro rege nostra Maria Theresia!" (лат.) — Ще умрем за нашата владетелка Мария Терезия! — Бел.прев.