— Това ще има лоши последици — сухо възрази той. — Свободата, която дават маските, подвежда към лекомислие, Ваше Величество.
— Мили Боже, Кевенхюлер! Карнавал е. Кога да бъдем лекомислени, ако не по време на карнавала? — В отговор получих навъсен поглед и ледено мълчание. С мъка потиснах напушващия ме смях. Понякога ми се струваше, че маршалът е бил хранен от дойката си с церемониални предписания.
— Уверявам ви, че по време на постите отново ще бъда сериозна — додадох.
Макар да ценях графа, често се изкушавах да го обърквам. Той умееше така великолепно да се възмущава. Дали също толкова съвестно призоваваше към ред младата си жена, която тъкмо очакваше първа рожба, както постъпваше със своята владетелка?
Щом до нас достигна новината, че княгиня Ана Мария Лудовика де Медичи, леля и наследодателка на Франц, е починала по време на дните на карнавала в Тоскана, Кевенхюлер сметна, че е ударил часът на протокола. Строго ми напомни, че случаят изисква дворцов траур и всички увеселения следва незабавно да бъдат отменени.
— Дума да не става, Кевенхюлер — след кратък размисъл отсякох аз. — Ще запазим в тайна новината и ще я съобщим едва в Чиста сряда, след Заговезни. Какво ще спечелим, като развалим празника на всички? Клетата княгиня няма да възкръсне.
Единствена Лисичката посмя да ме укори за това решение въпреки високия ми сан.
— Не е редно да се празнува, когато всъщност трябва да се скърби. Освен това сте бременна в четвъртия месец, Тереза. Ако не ви е грижа за дворцовия церемониал, би трябвало поне да помислите за детето.
— На детето няма да му навреди, ако майка му си позволи да се поразвлече — махнах с ръка аз. После без угризения на съвестта се впуснах в удоволствията на карнавалния вторник. В този ден не беше време за царуване, а за гмуркане в лудешки удоволствия.
Развлекателната програма предвиждаше най-напред обед в Мьолерсдорф, където Карл бе поканил най-тесния ни приятелски кръг. Там, близо до курорта Баден, се намираше резиденцията му и бе доста по-луксозна от моята и на брат му в старинния и достолепен „Хофбург". Дамите ми само се кокореха, а сестра ми онемя, толкова бе впечатлена. За първи път виждаше Карл в домашната му обстановка; всъщност като неомъжена изобщо нямаше право да участва в това начинание. Дължеше го единствено на моята обич и на добротата на Франц, защото той беше определен за неин кавалер на трапезата и на последвалите танци и игри.
Великодушно си затварях очите, когато съпругът ми щедро даваше възможност на своя брат да флиртува с ерцхерцогинята. Исках да споделя безметежно щастието си с хората, които обичах. Забавлявахме се до привечер, преди каретите да ни откарат отново във Виена, където около десет в „Хофбург" бе сервирана богата вечеря. После държах на всяка цена да не пропусна големия маскарад в Балната къща. И така: бързо преобличане, промяна на прическата, сваляне на бижутата и вмъкване в нова кожа.
— Точно пък като селянка — сбърчи нос Лисичката, но въпреки това ми помогна да си облека костюма.
— Защо да не бъда селянка? Нали вече съм кралица!
Броените мигове на пълна необремененост, през които не бях кралица, нито „Величество", а просто жената на Франц, трябваше да ми вдъхнат сили за по-трудни времена.
През тази нощ лудешката палавост ни отведе дори в „Брашнарската яма" — заведение, което вероятно беше на първо място в черния списък на забранените увеселения на господин Кевенхюлер. Там, в балната зала на Брашнения пазар, по един свеж начин се смесваха благородници и простолюдие, висши и нисши съсловия. Съгласно разпоредбата лицата от нисшето съсловие нямаха право да носят маски, но това не означаваше нищо. Аз също бях махнала маската си, защото ми беше неудобна и ми стана горещо с нея.
— Иска ми се тази нощ да не свършва никога — усмихнах се на Франц аз.
— Съгласен, ако зависеше от мен, красавице — отвърна той и ме грабна за поредния контрданс[30], докато лицата около мен се превърнаха във вихрушка от сенки. Държах се здраво за врата му. Струваше ми се, че при следващото завъртане ще полетим навън, право към звездите на нощното небе.
— Обичаш ли ме още, Франсоа? — попитах аз, тласкана от приповдигнатото настроение.
— Mais oui[31], как да не те обича човек, Резерл! — отвърна той на гальовната си смесица от френски и виенски. — Та нали дори прусаците са принудени да признаят, че ти си най-красивата владетелка в Европа?