— За всички нас е по-важно войниците ни да имат храна и годни оръжия, за да защитават страната — сопнах й се аз. — И Франсоа ще го разбере.
— Сигурна ли си?
Не, не бях сигурна, но запазих съмненията за себе си. Франц се беше отдръпнал от мен по един извънредно странен начин. Е, да, беше чаровен и любезен, след раждането на Мариана бяхме подновили обичайния си съпружески живот, но понякога ми се струваше, че крие мислите си. Държеше ме в прегръдките си и въпреки това имах чувството, че е безкрайно далеч от мен.
— Разбира се, че съм сигурна — натъртих аз. — А сега ще ме извиниш, господин фон Бартенщайн чака.
Нещо в тона ми възпря сестра ми от по-нататъшни възражения. Тя се измъкна от стаята с лице към вратата и с гръб към мен, без да се съобразява с етикета. Не защото отказваше да ми даде доказателство за любезност, а защото явно я бях объркала докрай. Напоследък това ми се удаваше с много хора.
В деня, когато ерцхерцогиня Мария Ана Австрийска и Карл Александър Лотарингски встъпиха в брак, снегът се сипеше на парцали и покриваше покривите на „Хофбург" и Виена с девствена белота. Календарът показваше 7 януари 1744 година. Настоях лично да отведа сестра си до нейния съпруг. Докато крачехме по Августинския пасаж към църквата, пред чийто олтар ни очакваше младоженецът в княжески одежди, тя трепереше от надежда и вълнение.
Деверът ми Карл осъзнаваше в пълна степен значението на това бракосъчетание. Подозирах, че беше много по-жаден за слава и от Франц. Погледнех ли обаче моята поруменяла от щастие сестра, се убеждавах, че съм постъпила правилно. Приличаше на приказна зимна принцеса в робата си от бяла коприна със сребриста бродерия и дантелена гарнитура, с искрящи диаманти в косата и с очи, сияещи като сини сапфири. Нейното „да" прозвуча меко и нежно, това на Карл — мъжествено и самоуверено.
В крайна сметка майка ни бе принудена да се съгласи с този брак, който така й се искаше да осуети. Не се скарахме, когато й съобщих решението си, но се сбогувахме доста хладно, а благопожеланията й към Мария Ана бяха лишени от каквато и да била сърдечност. Беше се примирила с намаляващото си влияние, но в подобни случаи личеше колко тъгува по миналото.
Тогава не можех да я разбера. Днес знам как вероятно се е чувствала. Една стара жена, чиято способност на правилна преценка младите отричат. Една болна жена, която копнее да вижда своите дъщери около себе си. Една самотна жена, която търси утеха в молитвите, защото вече е изразходвала своя дял от житейско щастие. Колко съм заприличала на покойната императрица Елизабет Кристина, твоята скъпа тъща, топ veux.
През този януари беше стегнал голям студ, така че сватбата, насрочена преди карнавала, беше повод за куп тържества. Нелепи разправии предхождаха сватбената опера в чест на младоженците, която се представяше в Леополдинския дворцов театър.
През есента маестро Пиетро Метастазио беше написал либретото На „L'Ipermestra", а Йохан Адолф фон Хасе бе композирал музиката към него. Действие след действие те ме запознаваха с творбата, създадена по моя поръчка, и аз бях във възторг от резултата. Ролята на Иперместра ми беше легнала на сърцето. Какви прекрасни арии! Спонтанно казах на Метастазио, който поставяше спектакъла, че ще го удостоя с честта да участвам.
Ала още първите репетиции за моето грижливо планирано изпълнение в чест на сестра ми и нейния съпруг разтърсиха двореца из основи. Кралицата да се изявява като певица в опера? Нечувано! В Париж може да е обичайно кралят да участва в постановка на дворцовия балет, обаче във Виена светът се сгромолясваше, ако владетелката посмееше да направи нещо друго освен да управлява и да ражда деца.
— Колко жалко — изплаках мъката си пред Франц Стефан. — Ето че ми отнемат и тази радост. А аз толкова обичам да пея…
— Нали и без това сте винаги в центъра на вниманието и на аплодисментите, светлейша съпруго? — отвърна Франц. — Не зависите от ръкоплясканията на някакво си сценично представление.
— Питам се защо една владетелка да няма право да се явява en spectacle[34] — промърморих аз. — Знаете, че имам хубав глас. Навремето ме аплодираха не само защото искаха да се докарат пред дъщерята на императора.
— Ще празнуваме сватбата на Вашата сестра. Позволете на Мария Ана да бъде център на одобрение и внимание през тези 2 дни. Отстъпете крачка назад заради нея, та chere[35].
— Как звучи само, сякаш постоянно се тикам напред…
Той не ме разбираше, видях го по израза на очите му. Дали да се впускам в обяснения? Само за да възникнат нови недоразумения?