— Целуваш ме само защото искаш да ме въртиш на пръста си, Резерл — усмихна се най-сетне Франц, зарязал всичките си възражения.
— Това забранено ли е? — кокетно попитах аз.
— Искаш да обикна този чудат дворец.
— Искам да обичате мен, Ваше Императорско Височество!
— Но аз те обичам, Резерл, знаеш го.
— Но ми е толкова приятно да го повтаряш ден след ден, топ vieux. То ми е необходимо, за да бъде животът ми в ред.
— На вашите услуги, Ваше Величество…
За жалост целувката ни бе прекъсната от цяла орда деца и кучета. Заедно с отрочетата на императора в „Шьонбрун" се бяха нанесли и останалите деца от двореца със своите родители. Аз канех в двора другарчета за игра на моите деца от първите фамилии на страната, както бяха постъпвали родителите ни за мен и Мария Ана. Много от приятелките ми израснаха заедно с мен в „Хофбург", а сега исках и моите деца да си намират приятели по този начин.
Първото лято, което прекарахме изцяло в „Шьонбрун", се различаваше по изключително приятен начин от всички предишни лета. Най-после можех без проблем да правя разходки на чист въздух, които мосю Ван Свитен препоръчваше на своята господарка, и то не само когато е бременна, а просто — за здраве. Тук бебешките бузки на малката Мали най-сетне порозовяха, а Мариана светваше като свещник, когато й позволявахме да отиде на лов с баща си.
Йозеф, по-малкият му брат и останалите момичета също обикнаха „Шьонбрун", защото вече не им се налагаше да се качват и слизат по стълбите, предвождани от носачи на фенери, когато посещаваха родителите си. Стълбищата бяха широки, добре осветени вечер и сякаш създадени за бързо бягство от бавачки и възпитатели, когато си направил някоя беля и не искаш да те хванат веднага.
Толкова ми харесваха препоръчаните ми разходки из избуяващите градини на „Шьонбрун", че често се хващах да се взирам с копнеж навън, докато седях зад писалището, вместо да отхвърлям купищата преписки и документи, трупащи се отгоре му. С цялата си детска невинност Мариана ме наведе на гениалната мисъл как да свържа приятното с полезното.
— Мама е готова да си окачи писалището на врата, само и само да чете преписки и в градината — оплака се тя на баща си, когато ми се наложи да отменя една разходка с децата, понеже барон фон Бартенщайн настояваше за спешен разговор. Носеше обнадеждаващи новини от Русия, където също управляваше жена.
Елисавета, дъщерята на цар Петър[41], ми съобщаваше, че е готова да сключи с мен съюз за ненападение, та един ден да си го върнем тъпкано на прусака Фридрих. Може би щяхме да успеем с дружни усилия да обуздаем войнолюбивия подлец в Берлин.
Франц, по мъжки себелюбив и тираничен, се забавляваше със самонадеяността на две жени, въобразяващи си, че могат да спрат Фридрих, и с куриозната представа как нося писалището на шията си. Макар приятелските му чувства към прусака да се бяха изпарили, той продължаваше да го уважава като пълководец и монарх. Тайничко добавих за себе си и „като мъж".
— Този съюз не е нищо повече от ухапване на комар по козината на Фридрих — заяви той, след като му хвърлих строг поглед.
— Ухапванията от комар също могат да бъдат досадни — отвърнах. — Може пък с помощта на руснаците да постигна решителен напредък за възвръщането на Силезия.
— Подписала си мирен договор — напомни ми Франц. — Сега Силезия принадлежи на прусаците.
— Тъй ли? — Свих рамене, с което казвах всичко. — Аз бях атакувана, бях нападната. Спрямо нас извършиха неправда, затова не се учудвай, че не възнамерявам да се примиря завинаги с тази неправда.
— Руската царица няма да действа заедно с теб от женска симпатия — още веднъж ме предупреди Франц. — Тя преследва собствените си интереси, не го забравяй нито за миг.
— Не съм глупачка, топ vieux. Знам как да си върша работата и какво да мисля за руските послания. Моля те, кажи в приемната да ми изпратят Бартенщайн. Трябва да съчиним отговор до царицата.
Отново се проявяваха резервите към женското управление. Свикнала бях с тях, затова не реагирах, а изчаках баронът да се приближи с поклон и да се задълбочим в руските дела.
Затова пък реагирах на забавната забележка на Мариана. Нейното хрумване съвсем не прозвуча толкова абсурдно в ушите ми, както го възприе Франц. Повиках дворцовия дърводелец и малко по-късно той ми достави красиво изпълнена дъска за писане, която да окача с широка лента на врата си и да нося пред себе си. В нея имаше даже вдлъбнатина за мастилницата, така че да нанасям нужните забележки върху документите. Сега можех да ходя с децата в парка, когато си поискам, без да имам угризения, че занемарявам задълженията си.
41
Елисавета Петровна (1709–1762), най-малката дъщеря на Петър I Велики и Екатерина I, е императрица на Русия в периода 1741–1762 г. По време на нейното управление страната участва във Войната за австрийското наследство и в Седемгодишната война. — Бел.прев.