Понякога използвахме новото „писалище" и като дъска за рисуване. И Мими, и Мариана рисуваха много добре от натура. Често се случваше едвам да ги удържам да не украсяват книжата ми с малките си картинки. Рисунките, които се раждаха изпод умелите им ръце, ми бяха толкова скъпи, че ги събирах в специално ковчеже. Е, не можеха да се сравнят с тези на господин Майтенс[42], който с трудолюбието на пчеличка умееше да създава нови и нови портрети на мен и семейството ми, ала рисунките на моите дъщери, към които понякога и Франц добавяше някоя и друга скица, радваха майчиното ми сърце повече от всичко. Импозантните маслени платна на господин Майтенс, за които му позирах часове наред, докато Фрицката ми четеше документи и писма, ми показваха само, че съм остаряла и надебеляла.
Прекарахме прекрасни дни извън града, а Франц откри нова страст — оформлението на градините. Имаше дни, в които прекарваше навън от ранна сутрин до късна вечер и държеше лично да участва в работата. Радвах се, че е щастлив, и се въздържах от възражения срещу плановете и проектите му. Искаше да създаде Холандска градина с редки ботанически видове, зоологическа градина и още много неща. Защо не, след като му доставяше удоволствие?
Когато се върнахме във Виена през късната есен, аз отново бях бременна. Лятото извън града се отрази добре на всички. „Шьонбрун" не беше излъгал очакванията ми.
Виена, карнавалът 1747 — февруари 1749 година
„За мен моралът е по-важен от етикета"
Отново наближаваше карнавалът. По чисто държавнически причини се налагаше да го отпразнуваме както винаги.
— Жалко, че бременностите ми стават видими за всички все по време на карнавала. Откога не съм имала нещо подобно на талия!
— Нима бихте разменили следващия си син за тънка талия, Ваше Величество? — попита Лисичката.
— Понякога ми се иска — отвърнах след кратък размисъл. — Явно никой не смята за особено усилие раждането на деца наред с управленските и представителните ми функции. Никой, дори собственият ми съпруг.
— Но вие приемате това усилие на драго сърце, Ваше Величество. Човек само трябва да види как блестят от гордост очите ви, когато цялата банда вилнее около вас. В двореца никога не е било толкова весело.
— Когато зърнете обаче киселата физиономия на граф Подевилс, щом някое от децата или кучетата ми се изпречат на пътя му, ще разберете, че според него не сме в императорския двор във Виена, а в цигански катун край Пресбург.
Лисичката се подсмихна.
— Предполагам, че Фридрих Пруски не подбира посланиците си според тяхната любов към децата и толерантността им към луксозните кученца, Ваше Величество.
— Не, вероятно по-скоро според способностите им да шпионират — съгласих се аз. — Всеки път когато съобщава мрачно посланията си, имам чувството, че е глътнал бастун.
— Вероятно е толкова начумерен, защото ние във Виена умеем както да живеем, така и да управляваме. Докато това, което чуваме за неговия крал и всекидневието му, напомня повече на военен лагер и школа за кадети, отколкото на дворец, където хората дръзват да се смеят.
— Това щеше да ми е безразлично, ако жлъчният нрав на прусака не го тласкаше постоянно към бойното поле. Само да знаех как да му отвлека вниманието… Изглежда не е мъж като мъж, щом дори клетата ми братовчедка, неговата съпруга, не може да му повлияе.
— Може би трябва да му изпратим няколко от нашите рафинирани хубавелки от „Шпителберг" — предложи първата ми дама толкова делово, че едва повярвах на ушите си. — Или една от оперните танцьорки, дето завъртат главите на дворцовите кавалери. Така въпросните дами поне ще направят услуга на родината си.
— Графиньо! — Това наистина ми дойде в повече. — Как можете да мислите за подобни неща? Достатъчно скандално е, че в предградията се ширят разврат и разпуснатост. Нали не твърдите сериозно, че и в града…
— Да речем, че някои хора имат доста да се изповядват и да се каят, преди да получат благословията на тазгодишната Чиста сряда — отвърна Лисичката. — И това не се отнася само за вятърничавите дами от corps de ballett[43]. Но и за именити господа от стари родове с достъп до двореца.
42
Мартин ван Майтенс Младши (1695–1770) — художник-портретист във Виенския двор. — Бел.прев.