— Що за въпрос, Тереза? — попита той.
— Почти нямах новини от вас, докато бяхте в Берлин и в Силезия и се съвещавахте с Фридрих Пруски. — В изплъзналите ми се думи се съдържаше по-голям упрек, отколкото възнамерявах. — Научавам също, че сте си кореспондирали с принц Ойген по-изчерпателно, отколкото с някаква глупава принцеса, така жадно очакваща вест от вас.
Престарелият пълководец на императора бе давал на лотарингеца множество политически съвети за пътуването му до Прусия. В двореца се мълвеше, че Франц успял да убеди Фридрих в правотата на императора. Баща ми търсеше съюзници срещу придобиващата все по-голяма мощ Франция, а приемният му син бе играл ролята на негов посланик. И отново щеше да замине след рождения ми ден. Този път за Пресбург[12], за да встъпи в почетната длъжност наместник в Унгария, докато майка му, овдовялата херцогиня Елизабет Тарлота, по рождение Орлеанска принцеса, управляваше от негово име в Лотарингия. Вече не се говореше, че може някога да стане зет на императора.
— Уверявам ви, че причината не е в мен, Тереза — потвърди най-лошите ми опасения херцогът. — Ако слушах сърцето си, всеки ден щяхте да получавате дълго послание от мен. Знаете обаче, че не смея да гневя императора. Той ме помоли за търпение и аз му обещах да го послушам.
— А какво обещавате на мен?
Не владеех витиеватия език на дипломацията, който той така умело използваше. Можех само да задавам ясни въпроси. Твърде наивна бях, за да проумея в онзи ден, че чезнещата надежда на императора да се сдобие с престолонаследник бе определяща за собствената ми съдба. Всичките тези лечения, на които се бе подлагала мама, за да роди син, бяха подкопали здравето й. Вече никой не очакваше от нея отново да даде живот на дете.
Лично на мен и през ум не ми минаваха подобни неща. Баща ми щеше да живее и управлява още дълги години. Прекалено много го обичах, за да допусна дори за миг мисълта за смъртта му, камо ли пък за наследството, очакващо ме след неговата кончина.
В този момент за мен беше важно единствено, че в сините очи на младия херцог бях открила пламък, който беше заредил с магия въздуха около мен. За първи път той ме възприемаше като жена, а не като малко момиче.
— Мечтая за деня, в който ще мога да ви кажа всичко, което чувствам — с необичайна настойчивост промълви той. — Дал съм дума да не ви притеснявам, Тереза. Трябва да знаете обаче, че няма друг човек на света, чието щастие да ми лежи повече на сърцето.
Люшках се между смущението, плахостта и блаженството, между нетърпението и надеждата. Приемах, че той не можеше да каже нищо повече, но въпреки това така ми се искаше да чуя още нещо! Пред очите на двора и подчинявайки се на етикета, ни оставаха само погледи, плахо ръкостискане и много, много надежди.
По-късно често си спомнях за тази скъпоценна среща. Още на следващата година избухна Войната за полското наследство. След смъртта на Август II Австрия и Русия издигнаха кандидатурата на Август III Саксонски за нов полски крал, докато Франция и Испания се съюзиха в стремежа си да поставят на трона полския благородник Станислав Лешчински, който бе съумял да привлече на своя страна и по-голямата част от полската аристокрация. Поляците не желаеха саксонец за крал, но народът най-малко имаше думата.
— Не става въпрос само за Полша, принцесо — придворният библиотекар Шпанагел търпеливо ми обясняваше комплицираните взаимовръзки. — На Франция много й се иска да се разшири на изток, а Испания се надява да придобие повече власт и влияние в Италия. Докато вашият баща, императорът, непременно трябва да запази влиянието си върху Изтока и същевременно да не допусне Франция да протяга алчните си ръце към Лотарингия.
Споменаването на Лотарингия ме накара да се отнасям към уроците си доста по-внимателно от обикновено. Франц Стефан още беше в Унгария — мъчеше се в Пресбург да внесе ред в обърканите реалности на едно кралство, чийто официален език беше латинският, понеже почти никой във Виена не говореше странния и неразбираем унгарски.
Под секрет обаче той през смях ми бе признал, че латинският му също е крайно незадоволителен. Пропуснал бил много учебни часове, защото предпочитал да ходи на лов с императора. Разбирах го — и аз изпитвах нужда от свеж въздух и движение, докато Шпанагел говореше за Прагматическата санкция, уреждаща претенциите ми върху наследството на империята. Повечето ни съседи и съюзници я бяха признали, макар и поставяйки всевъзможни условия.
12
Пресбург — немското име на Братислава, столицата на днешна Словакия. Между 1536 и 1783 г. е столица на Унгария под властта на Хабсбургите. — Бел. прев.