— Внимавайте какво си пожелавате, Ваше Величество. По-добре познат и предсказуем враг, отколкото непознат, чието коварство тепърва трябва да изучаваме.
Съгласих се с него, особено предвид факта, че и без това си имах достатъчно работа в собствената си държава. Граф Фридрих фон Хаугвиц, чиито безспорни управленски качества ценях още от 1742 година, ми представи сметка на невероятната стойност 14 милиона гулдена, необходими за издръжката на редовна войска с численост повече от 100 000 души, от която се нуждаех на всяка цена. Преди да съм се съвзела от шока, той направи приемливи предложения за набавянето на тази гигантска сума. Все пак графът беше постигнал забележителни успехи в управлението на малкия остатък от Силезия, което му бях възложила. В ролята си на президент на императорската служба в Тропау[44] той беше премахнал съсловното данъчно управление и го бе заменил с новосъздадената данъчна администрация на Короната. По същия печеливш модел сега трябваше да реформира приходите и администрацията в австрийските и бохемските наследствени земи.
Много неща там бяха в плачевно състояние. Трън в окото ми по-специално беше лошото стопанисване на Каринтия и Крайна[45]. Каринтия бе задлъжняла с четири милиона гулдена, Крайна — с близо три милиона. Тамошните съсловия се отличаваха с нехайство, непомерни дарения и възмутителна наглост. Представете си — на настоятелните ми молби за обяснение те ми отговориха, че били затънали в дългове, понеже Нейно Величество от Виена искала от тях годишен данък в размер на 100 000 гулдена.
Е, на това щеше да се сложи край, защото Хаугвиц вече бе назначен за комисар на суверена, отговарящ за двете държави. Задачата му беше да изолира съсловните сили, чието влияние, крепящо се на семейни обвързаности, се простираше отчасти и до виенската дворцова канцелария. Човек като граф Хаугвиц — честен, без прекомерни амбиции и честолюбиви роднини, затова пък благословен с умна глава и невероятна работоспособност, беше най-подходящ за тази работа. Непреклонен към онези, чиито привилегии орязваше така неумолимо — те пък се опитваха да издигат все нови и нови пречки по пътя му.
Занапред всички приходи и данъци щяха да влизат в държавната хазна във Виена, а на съсловните парламенти в съответната провинция щеше да се оставя само колкото е необходимо за нейното самоуправление. С тези приходи държавата издържаше войските си, стимулираше икономиката и полагаше усилия да гарантира благосъстояние и сигурност за всички. В крайна сметка планираната централизация трябваше да обхване всички провинции с изключение на Унгария. Дори аз съзнавах, че маджарите няма да позволят подобна намеса в тяхната самостоятелност.
Вече бяха изтекли първите информации за тези планове и аз бях подложена на злостни възражения от всички посоки. Дори моите министри изведнъж откриха собствения си интерес, а граф Харах, бохемският канцлер, се превърна в техен говорител. Той се опитваше да забави, ако не и въобще да възпрепятства реформите, внасяйки непрекъснато нови и нови прошения и предложения.
Неминуемо последваха нови затруднения, така че понякога прекрачвах границата и губех самообладание, изкарана извън кожата си. Отивах твърде далеч, не си подбирах думите, когато възразявах, министрите ми правеха кисели физиономии, а след като се успокоях, започвах да съжалявам за избухването си.
И Франц страдаше от това. След онзи неприятен сблъсък в Съвета, цитиран от пруския посланик, ми беше трудно да го умилостивя, така че не се бяхме върнали напълно към предишната хармония. И сега, когато го срещнах при работниците, създаващи по негов проект ботаническа градина, която един ден щеше да приютява най-редките, най-екзотичните растения от цял свят, долових в поведението му хладна дистанцираност. Той се скри зад церемониала като зад чимширов храст. Поклони се с респект, гласът му бе учтив, ала очите му се плъзгаха над мен, сякаш бях бурен, израснал не на място в неговата леха.
— Повървете малко с мен, Франсоа — подканих го аз.
— Avec plaisir[46], мадам — послушно отвърна той. — Винаги съм на услугите на моята императрица.
Избърса пръстите си в кърпа, подадена му от един градинар, и учтиво ми протегна ръка. Държането му беше безупречно, и въпреки това мразех да ме превръща в императрица, в институция. Явно проявата на прекалена официалност беше неговият начин да ми отмъсти.
44
Тропау — немското название на Опава, град в моравско-силезийската част на Чешката република, историческа столица на Чешка Силезия. — Бел.прев.
45
Каринтия и Крайна — исторически области в южната част на Австро-унгарската империя. — Бел.ред.