Поведох го към една от беседките, разпръснати около розовата градина, предлагащи ни приятна сянка и в най-горещите летни дни.
— Трябва да поговорим.
Франц се навъси.
— Ваше Величество желае разговор с мен? — сковано повтори той.
Сега вече зарязах дворцовия френски.
— Защо си винаги толкова чувствителен, Франц? И без това ни остава малко време, за да бъдем заедно. Ако го губиш в цупене, изобщо няма да ни остане никакво. Не се дръж като дете, ами ме целуни и дай да се сдобрим.
По лицето му пробяга странна смесица от най-различни чувства. След първоначалната неохота съзрях примирение, упорство, а накрая всичко завърши с прегръдката, за която копнеех.
— Само да знаех как да ви устоя, та chere Therese[47] — промърмори той, преди устните ни да се слеят.
— Не се и опитвай — държах последната дума да е моя.
— Нейно Величество отново чака дете.
— Кое поред?
— Девето, знам ли? А може и да е десето? Загубих им сметката. Детската стая прелива от народ. Кога ще се роди?
— През септември, казват. При това Леополд се появи на бял свят съвсем скоро, през май миналата година.
— Бива го французина в правенето на деца, така си е. Но това е единственото, в което го бива.
— Шът… Не ги приказвай такива в двореца. Императрицата побеснява, когато някой каже лоша дума за съпруга й.
— Разправят, че побеснявала и когато той прави мили очи на нейните придворни дами. Впрочем, доколко е вярно това за връзката му с графиня Палфи? Тя е точно по негов вкус, нали? Дребна, грациозна, чернокоса, такива ги харесва той.
— Кой знае? Твърди се, че го била очаровала на една ловна вечеря у Естерхази. Освен това я видели да се промъква за вечеря на „Валнерщрасе". Ама то там, при лотарингците, винаги е весело. Само императрицата отдавна не е стъпвала в онази къща. Е, при положение че пак е бременна…
Скъпите изрисувани паравани в „Хофбург" бяха полезни срещу постоянното течение, но понякога ме изкушаваха да върша неща, за които бих смъмрила най-строго дъщерите си. Да подслушвам, например. Въпреки всички молитви и покаяния не успявах да се отърся от типично женския порок, наречен любопитство. Господ ме наказваше за това, като караше ушите ми да чуват неща, които всъщност изобщо не исках да узнавам.
— Дали императорът е верен на Палфи, или би ухажвал и друга дама, ако му се удаде случай?
— Той ухажва дамите само докато императрицата узнае, мила моя. После се дистанцира. Ревността й го принуждава да постъпва така. Човекът не иска фаворитките му да бъдат тормозени от неговата съпруга.
— В такъв случай любовните му връзки са доста кратки. Разправят, че комисията, дето така усърдно души из личния живот на дамите от Операта, била създадена лично от императрицата, за да контролира най-вече съпруга й и аферите му. Така че…
— Silence[48], мила моя. Задава се графиня Фукс с двете си дъщери — графиня Лози и графиня Ностиц. Появят ли се те, значи и императрицата не е далече. Ако искате да напреднете в този дворец, трябва да се умилквате на това трио. На никой друг нашата владетелка няма такова безрезервно доверие.
Шумолящи фусти, шепнещи гласове; после тракането на дървени токове върху полирания паркет се отдалечи и аз най-сетне изпуснах въздуха от дробовете си, който бях задържала зад паравана. „Подслушвачът на стената чува собствения си позор", гласи виенската поговорка и аз бях принудена да се съглася с нея, макар и скърцайки със зъби. „Как да се съсредоточа върху преговорите в Аахен, където граф Кауниц се мъчеше да прокара интересите на Австрия при сключването на мирния договор между Англия, Холандия и Франция, след като всяка глупава провинциална графиня не се свенеше да обсъжда състоянието на моя брак? Мога ли да повлияя на едното или на другото в свой интерес?" — запитах се отчаяно аз.
За пореден път бях принудена да се подчиня на Божията промисъл, приготвила за живота ми не само хубави неща, но и мъки и страдания. На 17 септември 1748 година родих малката Каролина.
— Какво е?
Никакъв отговор.
— Детето? Проявете милост, отговорете ми, за Бога. Какво му е?
— Момиче е, Ваше Величество — до мен достигна успокоителният глас на Ван Свитен. — Крехка ерцхерцогиня. Акушерката се грижи за нея. За всеки случай се подготвя избързано кръщение. Моля, не се вълнувайте, прави се всичко необходимо.
— Живо ли е? — прошепнах толкова тихо, че сама не се чух. Никой не отговори. Дали и те не ме чуваха?
Най-вероятно изобщо не е било живо. По-късно осъзнах, че само са ме успокоявали. Искали са да се посъвзема след раждането. След него ми останаха само сълзите. Нямаше топло детско телце в пелените, нямаше звук на нов живот до гръдта ми.