— Господа — привлякох вниманието на колегията аз, преди императорът да е взел думата. После кимнах усмихнато на Кауниц. — Както изглежда, господин фон Кауниц ни разкри един евентуално многообещаващ път, който да следваме в бъдеще, макар в момента да ни се струва малко необичаен. Благодаря ви, графе!
В потвърждение на казаното му поднесох десницата си за целувка и игнорирах безмълвния бунт на мъжете около мен. Нито един от съветниците ми, включително Франц, не бе изложил ситуацията така прозорливо и всеобхватно. Двата часа, които бяха нужни на Кауниц за това изложение, ми се бяха сторили по-кратки от минутите на говорилите преди него. Отдадох дължимото на постижението му и с това задуших протеста, преди да е изречен на глас.
С крайчеца на окото си видях, че Франц си пое дълбоко въздух и се изправи толкова рязко, че столът му остърга паркета с грозен звук. После мъжът ми се извърна, без да промълви дума, и напусна съвещанието, преди да съм го приключила официално. Никакви дипломатични думи не биха могли да извинят това безцеремонно държане към колегията и към императрицата. Беше скандално.
Кауниц запази желязната си невъзмутимост. В хладните му сини очи не прочетох нито триумф, нито задоволство, когато му възложих да обобщи революционните си тези в принципна декларация.
Франц изчезна към „Валнерщрасе", където вероятно се съветваше с близкия си приятел Тусен. А може би вероятно получаваше подкрепа и от la princesse[49], както във Виена наричаха сестра му Шарлота, с която си приличаха по характер. Тя признаваше откровено, че императорският двор и неговите формалности я отегчават, че живее във Виена само заради братята си и не се интересува от растящия брой свои племенници и племеннички. Затова пък из двореца се мълвеше за склонността й често да сменя кавалерите си и че тя — неомъжена дама, има за главен управител един неженен господин. Напет ирландец на име О‘Тара, отличаващ се най-вече със забележителната си хубост и стройност, макар да бе прехвърлил петдесетте.
Разбира се, и дума не можеше да става да се поинтересувам от местопребиваването на Франц, дори след като тази вечер той не се върна в „Хофбург" и аз си легнах сама. Имах двойна причина да му се разсърдя сериозно. Съпругата в мен се гневеше, задето мъжът й смесваше личните с официалните дела; владетелката — задето не бе в състояние да разглежда наложителните политически решения с необходимата дистанция. Защо смяташе за личен афронт констатацията, че Франция очевидно щеше да ни бъде по-добър съюзник, отколкото Англия? Какво общо имаше разумното управление на държавата с нашия брак?
— Ние си приличаме много повече с французите, отколкото с онези студени северни народи или с британските протестанти — изложих му съображенията си аз няколко дни по-късно, когато и двамата се правехме, че сме достатъчно спокойни, за да изчистим недоразумението. — Говорим техния език, носим се по тяхната мода и строим къщи, подобни на техните. Освен това те принадлежат към нашата латинска Католическа църква и се молят също като нас. Защо ли трябва да обяснявам това точно на един лотарингец, чиято майка е принцеса от кралската династия на Франция? Чиито корени са в тази страна и който говори френски по-добре, отколкото немски, да не споменаваме за холандски или английски?
— Може би защото този лотарингец предусеща, че ще загуби своята родина завинаги — сковано отвърна Франц.
— Твоята родина е тук, при мен, във Виена! — напомних му аз. — Трябва най-сетне да се събудиш от утопичния блян да превърнеш Лотарингия в имперска държава, принадлежаща на царстващия в момента император. Никъде не ще намериш подкрепа за подобни празни игрички на фантазията.
Позоваването ми на меморандума, който беше представил Франц през 1742 година — тогава той бе препоръчал да се одобрим с курфюршество Бавария и с Прусия, така че с общи сили да воюваме срещу Франция и да й отнемем Лотарингия — се оказа неудачно.
Той реагира обидено.
— Позволете ми един въпрос, светлейша съпруго: Защо ме направихте свой съуправител и съветник? Та вие не държите на предложенията и на сътрудничеството ми. Отдавна сте решили да управлявате сама и да процедирате, както сметнете за правилно.