Сега Хаугвиц можеше да се заеме с голямата си задача, без да среща постоянно възражения. Той пристъпи към сливането и окрупняването както на бохемската, така и на австрийската дворцова канцелария в Directorium inpublicis et cameralibus[50], на която да бъдат подчинени цялата вътрешна администрация, финансовото и данъчното дело. „Върховната правосъдна инстанция" пък получи функциите на съд и ново правосъдно министерство. Моите всекидневни молитви неизменно завършваха с молба към Бог да благослови всички тези стъпки за благото на Австрия и на моите поданици.
За първи път наистина се затруднявах да вмъкна в двайсет и четири часа всичко, което изискваха длъжността ми и Короната. Все по-трудно ставаше да запазвам добро настроение и самообладание, разкъсвана между проблемите на децата, монархията и брака. Нима остарявах? Навършила бях трийсет и две и бях родила десет деца.
Ядосана на себе си и на негативните си мисли, отидох до прозореца и го отворих широко, за да вдишам живителния въздух на „Шьонбрун".
— Ще настинете, Ваше Величество — предупреди ме Фрицката, току-що прочела ми последните депеши.
— По-добре така, отколкото да не мога да дишам — отвърнах раздразнено и съзрях, че току-що влезлият Франц също сви рамене зиморничаво. — Да не кажеш, че и на теб ти е студено? Все пак е юни!
— И вали — сухо додаде императорът и се прокашля.
Погледнах го изпитателно и установих, че изглежда бледен.
Образът на веселия русокос принц, в когото се бях влюбила, бе отстъпил мястото си на един сдържан светски господар, а възголямото му чело издаваше отдръпването и оредяването на напудрените му коси. Изпуснах тежка въздишка и затворих прозореца.
— Поръчайте ми кафе, а за императора шоколад — отпратих Фрицката аз, седнах на едно от тапицираните канапета и приканващо потупах мястото до мен. — Седни, Франсоа. Ходи ли вече при децата?
Ново покашляне, последвано от кимване.
— Господин Фон Бартенщайн е написал нов учебник за Йозеф. Да се надяваме, че така ще успее да събуди интереса на момчето към историята на империята.
Престолонаследникът беше не само най-важното, но и най-трудното от нашите деца. Усилията да бъде възпитан отрано за висшата му длъжност невинаги попадаха на плодородна почва. В някои дни беше толкова непослушен и своенравен, че учителите му изпадаха в отчаяние. Не се увенча с успех и опитът да бъде поукротен с помощта на пиано и пеене. Йозеф имаше отличен глас и на седемгодишна възраст вече свиреше добре на пиано, но му липсваше постоянство. Повярваше ли си, че вече е усвоил нещо, започваше да се отегчава.
— Да не разчитаме само на похвалните усилия на господин Фон Бартенщайн. — Спонтанно ми хрумна една идея. — Защо синът ни да не се обучава заедно с други момчета от висшата аристокрация? Може би чуждият пример ще го амбицира да се потруди повечко и по онези предмети, от които не се интересува. Гордостта му няма да позволи други да се по-добри от него.
— Както винаги изпреварваш всички с добрите си идеи, Тереза — кимна Франц и потисна поредното покашляне.
— Дали да не се консултираш с мосю Ван Свитен? — попитах угрижено. — Тази кашлица в началото на лятото не е нормална.
— Добре съм, Тереза — той отхвърли тревогата ми с изнурено махване на ръката.
— Да, чувам. Ах, Франсоа, защо не ми позволяваш да се грижа за теб?
— Достатъчно е, че се грижиш за империята, децата и двореца, Тереза — морно се усмихна той. — Направо се възхищавам на силата, с която се справяш със задачите си.
Моята сила? Едно време се възхищаваше на красотата, грацията и веселостта ми. Какво бе останало от тях? Или мартенската ни разправия все още стоеше между нас?
Кой знае защо се сетих за една забележка на граф Даун и тутакси изплюх камъчето, както ми беше обичай.
— Даун непрекъснато ми проглушава ушите да се убедя лично в промените из полевите лагери на моите войници. Какво ще кажеш да заминем заедно за Холич и да приемем парада на твоя полк? Да вземем и Йозеф с нас. Момчето има слабост към армията, може би едно такова пътуване ще го направи по-зрял.
— Искаш да напуснеш „Шьонбрун"? — учуди се Франц.
— Защо не? Ще ни се отрази добре да видим нещо ново и да прекараме повече време заедно. Даун ще се радва да ни демонстрира нововъведенията, пък и ти нали обичаш да наглеждаш именията си.
50