Но стаята все пак й даваше някакво чувство за уединение. Беше място, където човек може да си смени необезпокоявано дрехите. Деметра се огледа. Ако свали леглото и закачи дрехите си, ще забие нос в монитора. В този момент върху екрана се изписа: „Мога ли да ви помогна, миз6 Кафлън?“
— Имаш ли възможност за гласова комуникация? — написа тя с два пръста.
— Да, терминалът е оборудван — отговори неутрален мъжки глас, с три октави по-висок от нормалното, който идваше от скрития някъде микрофон.
— Можех и аз да ти го кажа — намеси се Сладурчето. — Просто питай, Дем.
— Благодаря, и сама ще се оправя — Мммм, Мрежа… Как мога да се добера до Долината Маринерис?
— Тази област в момента се експлоатира от Каньонланд Девелопмънт Лимитид, Северна Зеландия, с цел създаване комплекс за живеене и производство на храна, като се очаква в началната фаза да поеме настаняването на 1500 човека — отговори терминалът с металически глас. — Наречен е на името на 1900 километровата разломна система и на многото й притоци, оформени от потоците в древните времена, когато се е предполагало, че Марс е разполагал със значителни количества свободно течаща по повърхността вода. Областта включва и някои от най-ниските падини, регистрирани на планетата.
Докато мрежата говореше, екранът показваше различни фотоси от Долината.
— Строителните дейности в тунелния комплекс се предават непрекъснато по канал 39 — Библиотечни услуги — с цел информация и забавление на гостите на Златен Лотос. По канал 43 е възможно пътешествие с Виртуална Реалност — В/Р — за терминали, поддържащи В/Р. Молби за бъдещ жителски или търговски статус могат да бъдат подадени от този терминал като…
— Може би по-късно — прекъсна го Деметра. — Виж, аз просто искам да отида там и да видя мястото. Как мога да се добера до Нещо-Което-Вози, и в коя посока да поема като изляза навън?
Паузата продължи цял куп наносекунди.
— Личен транспорт по марсианската повърхност трябва да бъде заявен при Пристанищния управител на Тарсис Монтс. Предимство имат деловите пътувания. Тъй като комплексът Каньонланд в Долината Маринерис се намира на 2600 километра оттук, трябва да отделите поне четиринайсет дни. — Екранът й показа нещо като сребристочервен пътнически автобус, подскачащ на осем шарнирни кокили. — Приблизителната цена за подобна експедиция е…
— Пропусни. Изтъкна ми поне три причини защо не мога да се добера дотам, но по възможно най-вежливия начин. Права ли съм?
Още една мъчителна пауза.
— Персоналните пътувания по марсианската повърхност са изключително трудни за неадаптирани хора — отбеляза мрежата.
— Добре, а как пътуват неадаптираните?
— С прокси.
— Моля?
— Прокси… личност или механизъм, екипиран със записващи и телеметрични функции, с чиято помощ може да извършите виртуални пътешествия.
На екрана се появи човек с шлем, покрит с камери и антени и веднага след него — метална топка с неопределени размери, покрита с подобна апаратура. Тя се движеше на тънки паешки крака и протягаше две почти човешки ръце, от чийто вид на Деметра започна да й се повдига.
— Добре — Кафлън прехапа устни. Имаше нещо недоизказано и чувстваше, че е много важно да разбере какво е то.
— Мммм… как мога да наема прокси? — попита тя.
— Чрез някой интерактивен В/Р терминал.
— Ти такъв вид ли си?
— Този модул не е оборудван.
— Как да получа достъп?
— Много обществени терминали, както и тези в някои лични апартаменти, са оборудвани с пълна зрително-звукова интерактивна реалност. Някои от тях препращат сигнали към вътрешното ви ухо, за да симулират чувство за равновесие, а други — към мозъчната кора, за да добиете усещане за мирис и вкус. Подобни възможности обикновено са свързани с допълнително заплащане…
— Благодаря, вече знам как мирише Марс. — На мръсни чорапи, накиснати във водка с мартини и много вермут, помисли си тя. — Къде мога да открия такъв терминал?
— Златен Лотос предоставя напълно окомплектована симулативна зала за почивка и забавление на гостите. Потърсете в обществените коридори механизъм, отбелязан с червено В, наклонена черта, червено Р — екранът показа изображението на знака.