А това просто не можеше да стане.
Носеха се много слухове какво точно е сгрешено в мрежата, но факти нямаше. Една от теориите твърдеше, че мрежата е жива и вирусът, който я бе инфектирал, бил самоосъзнаването. Хората, които я поддържаха, бяха убедени, че всеки път, когато се включат милиард или повече кибери, се създават естествени евристични алгоритми. Всеки кибер работи като възел в гигантска неврална мрежа. Този аргумент имаше смисъл, тъй като повечето от независимите кибери вече оперираха в мега-обхват и с правилно програмиране бяха в състояние да съчиняват сонети, докато в същото време бият трима гении на шах, дама и двоен акростих. Това, което му липсваше, бе научно доказателство. За привържениците на тази теория все пак бе достатъчно да посочат към мрежата и да кажат „Ecce logo“5.
Други считаха, че мрежата е Бог. Това бе Принципът Гея, написан със силикон: всяка система, която стане прекалено голяма и сложна, започва да допуска случайни грешки, които изглеждат като разумен модел. Те казваха, че Бог, или Боговете, „древните“ или някаква разновидност на елфите, феите или духовете, живели някога в камъните и дърветата, в бълбукащи поточета или в обвит с кожи тотемен стълб, сега са се преместили в мониторите и обитават Дома на Числата.
Все още съществуваха и хора, които твърдяха, че правителството е превърнало мрежата в инструмент за шпиониране и контролиране на своите граждани, което означаваше, че всяка кибернетична грешка или повреда бе знак за универсална компютърна конспирация. Според тях не те наблюдава самата мрежа, а някакъв безличен бюрократ, който се намира от другата страна на фиброоптиката и те манипулира за собствени цели. Теоретиците на тази концепция се примиряваха с факта, че не съществува сила, която да подчини мрежата с цялата й сложност.
Друга група вярваше, че мрежата всъщност е Дяволът, Падналият Луцифер на християнството, Архиврагът и Унищожителят. Те твърдяха, че много хора, не самите те, разбира се, но „приятели на техни приятели“ вече са продали душите си на машината. Всичко, което трябва да се направи, обясняваха те, е човек да отиде до който и да е терминал, свързан в мрежата, и да напише командата „MFSTO“. След което, в зависимост от неговата идентичност и богатство, потекло и статус в обществото и какво е счела мрежата, че може да й се предложи, е възможно да получи интересен отговор. Демонът, чието популярно име бе „Мефисто“, би могъл да предложи сделка за нещо, което иска. Непрекъснато ли се проваляш на изпити в училище? Мефисто оправя точките в тестовете и оценките ти. Искаш да спечелиш от бъдещата цена на електроенергията или от царевичната реколта следващия септември? Мефисто може да го уреди. А това, което трябва да дадеш в замяна е… обикновено е свързано с нещо, което човекът може да направи, а машината не. Тези вярващи бяха сигурни, че Дяволът разполага с огромни ресурси, понеже контролира много мозъци.
Макар всеки да знаеше, че мрежата е компрометирана, нямаше и двама, които да са на едно и също мнение как е станало това. Те просто знаеха, че проблемите не могат да бъдат предсказани или предотвратени, че са по-големи от личните тревоги на всяко човешко същество. Обхватът на грешките вероятно също бе от значение. Щом мрежата и нейните кибери веднъж ви предостави някакви числа, вие сте склонни да ги приемете. Данните може да са грешни или съмнителни, но какво от това? Отговорите на мрежата си оставаха хиляди пъти по-приемливи от онези, които бихте получили, ако си обуете пантофите, седнете зад бюрото и ръчно извършите операциите. А резултатите може да са наистина правилни. Вие си плащате за достъпа и поемате риска, както е с всичко в живота.
Д-р Уей постави един черен пул върху игралната мрежа на екрана. Компютърът отговори като постави един от белите пулове на произволно място, а после изпълни дъската с черни пулове и прекрати играта с разточителни комплименти за уменията на доктора.