Върнах се в Подслона и преписах съобщението за бъдеща употреба. После надрасках кратка бележка и излязох отново. Обикновено закачах бележката и се връщах в Подслона. Но този път трябваше да повися и да изчакам следващата снимка.
Вдигнах палци пред камерата, това заедно с бележката, която гласеше: „Йееее!“.
Не съм виновен аз. Виновни са телевизионните сериали от седемдесетте.
— Поисках снимка, а получавам олигофренски палци? Като онзи идиот, как му беше името… Фонзи от оная стара комедия… „Щастливи дни“? — възмути се Ани.
— Получи си снимката, престани да мрънкаш — каза Венкат, притиснал с рамо телефона към ухото си. Вниманието му беше ангажирано повече със схемите на екрана пред него, отколкото с разговора.
— Йееее! — подразни го Ани. — Защо му е било да го прави?
— Познаваш ли Марк Уотни? Лично?
— Добре, добре — отстъпи Ани. — Но искам снимка на лицето му по най-бързия начин.
— Няма да стане.
— Защо?
— Защото, ако си свали шлема, ще умре. Ани, трябва да затварям, един от програмистите на ЛРД е тук и работата е спешна. Чао!
— Но… — започна Ани миг преди Венкат да затръшне телефона.
Джак, застанал на прага, се обади:
— Не е спешно.
— Да, знам — каза Венкат. — Какво мога да направя за теб?
— Ами, с моя екип стигнахме до извода, че хакването на марсохода може да се поусложни. В смисъл, че може да се наложи допълнителна комуникация с Уотни за уточняване на детайлите.
— Няма проблем — успокои го Венкат. — Работете спокойно. Важното е да се получи.
— Бихме могли да ускорим нещата, ако забавянето на сигнала се съкрати.
Венкат го погледна озадачено.
— Измислили сте начин да сближите Земята и Марс?
— Земята няма нищо общо — обясни Джак. — В момента „Хермес“ се намира на седемдесет и три километра2 от Марс. Само на четири светлинни минути. Бет Йохансен е страхотен програмист. Може да говори с Уотни чрез комсистемите на кораба.
— Изключено — каза Венкат.
— Но тя е системният оператор на мисията — настоя Джак. — Това ѝ е работата.
— Няма да стане, Джак. Екипажът още не знае.
— Ама, какво ви става бе, хора? Защо просто не им кажете?
— Уотни не е единствената ми отговорност — обясни Венкат. — Имам още петима астронавти на главата си, които са в дълбокия космос и които трябва да мислят само за пътя към дома. Малцина си дават сметка, но в момента те са в по-голям риск от Уотни. Той е на планета. Те са в космоса.
Джак вдигна примирително ръце.
— Хубаво. Тогава ще го направим по бавния начин.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 98 (2)
Да сте записвали някога 141 байта видимо несвързана помежду си информация, като ги получавате на хапки от по половин байт?
Отегчително е. И никак не е лесно, когато нямаш химикалка.
Досега просто бях чертал букви в пясъка. Сега обаче трябваше да запиша цифрите на нещо преносимо. Първият ми план беше: използвай лаптоп!
Всички членове на екипажа си имаме собствени лаптопи. Тоест разполагам с цели шест. Разполагах, по-точно. Вече имам пет. Сметнах, че на лаптопа няма да му стане нищо, ако го изнеса. Така де, той си е проста електроника. Ще съумее да поддържа температурата си за кратко, не му трябва кислород и така нататък.
Горкичкият умря незабавно. Екранът почерня още преди да изляза от шлюза. Оказа се, че L в LCD означава liquid, тоест течност. Въпросната течност или се е изпарила, или е замръзнала. Може да пусна една жалба до производителя. „Опитах се да използвам продукта ви на Марс и той умря.“
Затова използвах камера. Имам много, при това всичките са пригодени да работят в марсианските условия. Записвах байтовете в пясъка, после ги снимах, накрая ги преписвах на хартия в Подслона.
Сега е нощ, следователно съобщения не пристигат. Утре ще въведа информацията в компютъра на марсохода, а с останалото да се оправят генийчетата от ЛРД.
— Влизай, Джак — подкани Венкат. — Днес на теб се пада честта да седнеш до Тим.
— Благодарско — каза Джак и зае мястото на Венкат до Тим. — Здрасти, Тим.
— Здрасти — кимна Тим.
— За колко време ще се инсталира пачът? — попита Венкат.
— Ами, веднага — отговори Джак. — Уотни е вкарал хакващата програма по-рано днес и вече потвърдихме, че кодът работи. Сменихме операционната система на „Патфайндър“ без никакви проблеми. Пратихме пач файла за марсохода на сондата и тя го препрати към марсохода. Остава Уотни да стартира файла, да рестартира компа на марсохода и връзката би трябвало да е налице.