Водният рециклатор също работи добре. Лошата новина е, че няма дублиращ механизъм. Повреди ли се, ще трябва да пия резервна вода, докато не си сглобя импровизиран дестилатор и не започна да варя урината си в него. Освен това ще губя по половин литър вода на ден при дишането, докато влажността в Подслона не стигне максималните си нива и водата не започне да се кондензира по всички повърхности. Тогава ще ближа стените. Уха. Както и да е, засега няма проблем с рециклатора.
Какво пък. Разполагам с храна, вода и подслон. Храната ще разпределя още сега, възможно най-икономично. Дажбите по принцип не са големи, но мисля, че мога да карам с три четвърти порцион. Така тристата дни ще станат четиристотин. В лазарета намерих мултивитамини — много са, ще ми стигнат и ще останат. Значи не се очертава недостиг на витамини и минерали, макар че пак ще си умра от глад, когато храната свърши, без значение колко хранителни добавки вземам.
В лазарета има и морфин за спешни случаи. Достатъчно за смъртоносна доза. Няма да гасна бавно от гладна смърт, това ви го гарантирам. Ако се стигне дотам, ще избера по-лесния начин.
Всички членове на екипажа ни имат по две специалности. Аз съм ботаник и машинен инженер. Накратко, бях нещо като момче за всичко, което разбира от ремонти и растения. Инженерната ми подготовка може да ми спаси живота, ако нещо се повреди.
Размишлявах как бих могъл да оцелея. Ситуацията не е съвсем безнадеждна. След четири години на Марс ще кацнат колегите от „Арес 4“ (стига да не са прекратили програмата след моята „смърт“).
„Арес 4“ ще кацне при кратера Скиапарели, който се намира на приблизително три хиляди и двеста километра от моето местоположение тук, в Ацидалийската равнина. Няма начин да стигна до там. Но ако успея да се свържа с колегите от „Арес 4“, току-виж ме спасили. Не е сигурно, че ще съумеят да ме спасят с наличните ресурси, но в НАСА работят адски умни хора.
Следователно настоящата ми мисия е тази — да намеря начин да се свържа със Земята. Ако това се окаже невъзможно, програма минимум е да се свържа с „Хермес“, когато той се върне след четири години с екипажа на „Арес 4“.
Както се досещате, нямам идея как да изкарам четири години с храна за една. Но бърза работа нямам. Засега имам храна, имам и цел. Да поправя тъпото радио.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 10
Три пъти излизах на обход, но не открих и следа от сателитната чиния.
Изрових единия марсоход и пообиколих наоколо в доста голям периметър, но напразно. Мисля, че е време да се откажа. Явно бурята е издухала чинията надалеч и е изтрила всички следи. А после най-вероятно я е затрупала с пясък.
Днес посветих няколко часа на антените. Тъжна гледка. Със същия успех бих могъл да крещя към Земята и да се надявам, че ще ме чуят.
Бих могъл да скалъпя някаква чиния от металните парчетии около Подслона, но тук не става въпрос за елементарно уоки-токи. Да изпратиш достатъчно силен сигнал от Марс до Земята е сложна работа и изисква специално оборудване. Няма начин да спретна нещо с алуминиево фолио и дъвка.
Трябва да пестя обходите си така, както пестя храната. Въглеродните филтри са за еднократно употреба — няма как да ги почистиш и да ги използваш отново. Наситят ли се — край. Мисията предвижда четиричасов обход на член от екипажа на ден. За щастие, филтрите са леки и малки, затова НАСА си е позволила лукса да изпрати повече от предвиденото. Накратко, разполагам с филтри за приблизително хиляда и петстотин часа обход. След това ще трябва да компенсирам с „кръвопускане“
Хиляда и петстотин часа сигурно ви звучат добре, но аз ще трябва да изкарам тук най-малко четири години, а поне по няколко часа седмично ще трябва да отделям за премитане на соларните панели. Както и да е. Без излишни обходи.
Между другото, дойдоха ми разни идеи как да си осигуря още храна. Познанията ми по ботаника може и да се окажат полезни в крайна сметка.
Сигурно се питате защо изобщо са пратили ботаник на Марс. Така де, планетата е известна с това, че няма грам растителност. Идеята беше да се установи как се развиват растенията при тукашната гравитация, както и дали може да се направи нещо с марсианската почва. Краткият отговор гласи: доста… почти. Марсианската почва притежава основните елементи за отглеждане на растения, но в земната почва протичат много процеси, които липсват тук, дори когато марсианската е поставена в условията на земната атмосфера и се полива обилно. Бактериалната активност, специфичните хранителни вещества, доставяни от животинския свят, и прочие — нищо от това го няма на Марс. Една от моите задачи беше да проверя как се развиват растенията тук при различни комбинации от земна и марсианска почва и атмосфера.