От започналите да се разлагат през топлата нощ тела се носеше тежка противна воня, а около отворените им рани се трупаха рояци мухи.
Малко вероятно беше, че ще мога да преместя труповете, а за изгаряне и дума не можеше да става, ето защо оставаше единствената възможност да ги зария. За щастие окопите бяха копани скоро и разполагах с купчини рохкава пръст.
Намерих лопата и ръчна количка и се залових за неприятната и продължителна работа да затрупам гниещите тела. След два часа всичко беше готово. Трудът ми беше възнаграден от неочаквано откритие. В бързината някои бяха забравили част от снаряжението си в окопите — една пушка и много амуниции… но най-полезни за нас бяха две сандъчета с ръчни гранати, във всяко от които имаше по 25 парчета.
Пренесох ги внимателно в къщата и ги наредих в бараката за дърва. Сетне се върнах в лабораторията, за да видя докъде са стигнали другите двама.
II
Същата нощ в Барне, на около три мили североизточно от къщата на сър Уилям, падна петият снаряд. Шестият се приземи на следващата нощ в областта на Уимбълдън.
Всеки ден през равни интервали от време отивахме до билото и се оглеждахме за марсианци. Вечерта на същия ден, в който започнахме работа по Машината, забелязахме пет лъскави бойни машини, отправили се към Лондон. Огнедишащите им оръдия бяха прибрани, а триногите платформи се движеха със спокойствието на победителя, който не се бои от нищо. Те вероятно бяха пристигнали със снаряда, приземил се в Буши парк и отиваха да се присъединят към останалите, които сигурно вече вилнееха в Лондон.
По долината на Темза ставаха промени, които не засягаха само нас. Облаците черен дим бяха пометени и изчистени от самите марсианци: в продължение на един цял ден две от бойните им машини кръстосваха улиците на покритите със сажди градчета и с мощни струи пара, излизащи от широки тръби, помитаха саждите. Скоро по улиците потекоха черни потоци, които се стичаха в реката.
Марсианците бяха донесли със себе си семена на вездесъщите аленочервени растения и ги засяваха край бреговете на Темза. Един ден около дузина многокраки ниски машини засноваха по алеите край реката и разпръснаха цели облаци от ситните семена. Не мина много и растенията поникнаха и бързо израснаха. Като имах пред вид спартанските условия, при които вирееха на Марс, богатата почва и влажният климат на Англия сигурно представляваха за тях добре оборудвана оранжерия. Седмица след завръщането ни в Рейнолдс Хаус бреговете на онзи отрязък от реката, който се простираше пред нас, бяха задушени от зловещите треви, които упорито напредваха и към близките ливади. Сутрин скърцането на бързия им растеж огласяше околността и макар далеч от реката, дори зад затворените прозорци на къщата, ние чувахме жестокия му шум. Този шум беше постоянен фон на тайната ни работа и винаги когато го долавяхме, се разстройвахме. Постепенно тревите завладяваха и по-сухите, обрасли с дървета склонове под къщата и тъй като изсмукваха влагата, листата на дърветата изсъхнаха, макар лятото да бе още в разгара си.
Кога ли щеше да настъпи денят, в който заробени хора щяха да бъдат принудени да режат тези треви.
III
В деня след кацането на десетия снаряд, който, както и трите приземили се непосредствено преди него се спусна някъде в Лондон, мистър Уелс ни повика в лабораторията, за да ни съобщи, че най-после може да се похвали със значителен напредък.
В лабораторията на сър Уилям беше сложен известен ред. Вътре беше чисто и подредено, Амелия беше закачила на прозорците дълги кадифени пердета, та работата да може да продължава и след падането на нощта. Мистър Уелс беше дошъл още рано сутринта и въздухът миришеше приятно на дима от лулата му.
— Подредбата на кристалите ме объркваше досега — започна направо той, като се настани удобно в донесеното от пушалнята кресло. — Знаете ли, химическият им състав е подреден така, че осигурява протичане на електричество. Проблемът не беше как да се предизвика този ефект, а как да послужи за създаването на поле на четвъртото измерение. Нека ви покажа какво имам пред вид.
С помощта на Амелия той беше монтирал на една от пейките неголям апарат. Той се състоеше от малко колело, поставено върху метална шина. Две съвсем дребни късчета от кристалоподобното вещество бяха прикрепени на срещуположни страни на колелото. От късчетата излизаха множество проводници, чиито свободни краища лежаха на пейката.