V
— Направих всичко, което зависеше от мен — заяви мистър Уелс, когато най-сетне застанахме пред завършената най-чудата измишльотина, която някой някога е виждал. — Имаме нужда от много повече кристали, но това е всичко, което намерихме.
В нито едно от чекмеджетата на сър Уилям не открихме, макар и един-единствен знак за състава на кристалоподобното вещество. Неспособен да произведе допълнително количество, мистър Уелс се принуди да се задоволи с онова, което беше останало след отпътуването на сър Уилям. Обрали бяхме и най-дребните късчета в лабораторията, разглобихме и четирите велосипеда, които все още стояха в дървената пристройка. И въпреки всичко по думите на мистър Уелс имахме нужда от още два пъти по толкова кристалоподобно вещество. Скоростта на Машината зависела от мощността, която кристалите създават.
— Намираме се пред най-решителния момент — продължи мистър Уелс. — Такава, каквато я виждате, Машината е сбор от вериги и метал. Както знаете, щом се пусне веднъж в действие, връзката й с четвъртото измерение не може да се прекъсне и затова се наложи да монтирам нещо подобно на маховика на сър Уилям. Веднъж задвижено, колелото не бива да се спира, в противен случай Машината ще бъде завинаги загубена за нас.
Той сочеше прикрепеното в предната част на рамката оръдейно колело.
Мистър Уелс извади от вътрешния джоб на сакото си малък облечен в кожа бележник, отвори го на една от страниците, изписана с неговия почерк, и го подаде на Амелия. Тя зачете от бележника, а мистър Уелс на свой ред проверяваше някои места в Машината, които смяташе за критични. Накрая, очевидно доволен от резултатите на проверката, той каза:
— А сега нека се доверим на произведението на нашия труд — и прибра бележника в джоба си. После без много да се бави, той постави края на дебел проводник до рамката на леглото и го завинти за нея с болт.
Преди да е успял да се отдръпне, ние с Амелия забелязахме, че колелото се завъртя бавно.
— Търнбул, бихте ли сложили ръката си върху рамката?
— Няма ли да ме хване ток? — попитах аз, като не можех да се начудя защо той сам не сложи своята.
— Не, не мисля. Няма от какво да се боите.
Протегнах ръка внимателно, но с крайчеца на окото си забелязах, че Амелия леко се усмихва, и без да се колебая, улових рамката. Щом пръстите ми докоснаха метала, цялото устройство потрепери видимо, точно както преди години беше потреперила Машината на времето на сър Уилям; тежката солидна рамка на леглото беше пъргава като младо дърво.
Амелия протегна ръка, след нея и сър Уелс. Тримата се засмяхме радостно.
— Мистър Уелс, вие успяхте! — възкликнах аз. — Построихте Машина на пространството!
— Да, но не сме я изпробвали още. Трябва да видим ще можем ли да я управляваме.
— Тогава да започваме!
VI
Мистър Уелс се качи на Машината на пространството и като се намести удобно върху възглавниците, се залови за лостовете. Помести няколко от тях и успя да постигне движение напред, назад, сетне наляво и надясно, после обиколи лабораторията.
Нито Амелия, нито аз виждахме това. Мистър Уелс ни съобщаваше какво е направил… щом докоснеше лостовете, Машината ставаше невидима и се появяваше само когато той я изключеше.
— Не можете ли да чуете какво ви говоря? — попита той след обиколката на лабораторията.
— Нито ви чуваме, нито ви виждаме — отговори Амелия. — Викахте ли ни?
— Веднъж или два пъти — каза мистър Уелс с усмивка. — Търнбул, как е кракът ви?
— Кракът ми ли, сър?
— Много съжалявам, но по невнимание минах през него. Извиках ви, но не го дръпнахте.
Свих и разпуснах пръстите на краката си в обувките, които бях намерил в стаята на сър Уилям, но не усетих нищо особено.
— Елате, Търнбул, трябва да продължим изпробването. Мис Фицгибън, бихте ли била така любезна да се качите на горния етаж? Ще се опитам да ви последвам с Машината. Може би ще ни изчакате в стаята, в която спя…
Амелия кимна и излезе от лабораторията. След миг чухме как тича нагоре по стълбите.
— Качете се, мистър Търнбул. Сега ще видим какво може тази Машина!
Едва ли не в мига, в който се озовах върху възглавниците, мистър Уелс бутна един от лостовете и потеглихме напред. Край нас се спусна внезапна тишина и далечното шумолене на растенията изчезна.