Поне временно Керъл успя да пропъди всякакви мисли за демони, призраци, злонамерени полтъргайсти и тем подобни малоумия.
В относителната тишина, последвала бързо отслабващите гръмотевици, тя почувства, че силите й се връщат. Надигна се върху пода и застана на колене. С лекия звън на едва докоснати малки камбанки, от сивата пола и зелената и блуза се посипаха дребни стъкълца; нямаше рани, дори не бе одраскана. Но беше леко замаяна и за секунда й се стори, че подът се поклаща наляво-надясно като каюта на кораб, а от това й се повдигна.
Някъде в съседния офис се чу истеричен женски глас. Имаше уплашени писъци и някой започна да вика господин О’Брайън. Но още никой не бе нахлул в кабинета за да види какво става, което означаваше, че от спирането на светкавиците са изминали едва секунда-две, въпреки че за Керъл това време беше повече от минута.
Някой започна да стене тихо близо до прозорците.
— Пол? — промълви тя.
Дори да й бе отговорил, гласът му се заглуши от внезапен пристъп на вятъра, който, макар и за малко, отново развя хартиите и листата по пода.
Спомни си как оня клон прелетя до главата на О’Брайън и потрепери. Но той не докосна Пол. Клонът не го улучи. Не го беше улучил, нали?
— Пол!
Тя отново се уплаши, стана на крака и тръгна бързо покрай бюрото, стъпвайки върху изпочупени кленови клони и прекатурено кошче за смет.
Втора глава
Същата сряда следобед, след като обядва със зеленчукова супа „Кембълс“ и препечен сандвич със сирене, Грейс Митовски влезе в своя кабинет и се сви на канапето за да поспи около час. През деня тя никога не лягаше в спалнята, защото така всичко изглеждаше някак много сериозно, и въпреки че през последната година си дремваше три-четири пъти в седмица, още не можеше да се примири с факта, че се нуждае от следобедна почивка. Според нея сънят през деня беше само за деца, и стари хора с изтощени и изчерпани от живота сили. Тя вече не беше в детството си — нито първото, нито второто, благодаря — и макар наистина да бе възрастна, изобщо нямаше чувството, че е изтощена или с изчерпани сили. От излежаването посред бял ден се усещаше мързелива, а тя не можеше да прости ничий мързел, особено своя. Затова подремваше на канапето в кабинета, лежеше с гръб към прозорците с щори, а монотонното тиктакане на часовника върху огнището я унасяше.
На седемдесет умът на Грейс продължаваше да е все тъй активен и подвижен както и преди. Качествата на нейното сиво вещество изобщо не бяха започнали да се влошават; само тялото й изневеряваше, причинявайки мъка и безсилие. В ръцете й вече се обаждаше артритът, а когато влажността бе висока — като днес — страдаше и от тъпа, но непрестанна болка в ставите на раменете. Въпреки че правеше всички упражнения от лекарските препоръки и всяка сутрин изминаваше две мили7 пеша, усещаше все по-големи трудности при поддържането на мускулния си тонус. През целия си живот, още от малко момиче, тя прекарваше най-много време с книгите, обичаше ги, способна беше да чете през цялата сутрин, целия следобед и по-голямата част от вечерта без да се уморят очите й; но напоследък само след два часа четене те започваха да смъдят и парят. Всички тези недъзи на старостта я изпълваха с изключително негодувание и тя се бореше с тях, макар и да знаеше, че е обречена да загуби тази война.
В сряда следобед тя отново се оттегли от бойното поле за да потъне за малко в царството на Морфея. Заспа само две минути след като се опъна върху канапето.
Грейс не сънуваше често, а още по-рядко я спохождаха лоши сънища. Но в сряда следобед, между покритите с книги стени на кабинета, в съня й непрекъснато я преследваха кошмари. Няколко пъти се обръща в леглото, полубудна, и чуваше собственото си тежко и уплашено дишане. Единия път, изплувайки от някакво страшно и ужасяващо видение, се чу как вика без думи от уплаха и разбра, че подскача върху канапето, гърчи се и измъчва болните си рамене. Опита да се събуди съвсем, но не можа; нещо в съня й, нещо тъмно и застрашително, протегна ледените си лепкави ръце и я дръпна надолу, обратно към съня, надолу, надолу, чак до някакво мрачно място, където безименно създание бърбореше нещо на непознат език, ломотеше и се хилеше със задавян от лиги глас.