— Тоест… тръгвай, Призрако. Шоуто трябва да продължи.
Маската кимна и се втурна навън.
Баба плесна с ръце и сякаш прозвуча прокобен гръм.
— А тъй! Я да сторим малко добро! — заяви тя на Вселената.
Всички я гледаха.
Това беше късче от времето, мъничка точица между миналото и бъдещето, когато и секунда може да се точи безкрайно…
Агнес усети изчервяването, което нахлу към лицето й като отмъщение на някой бог на вулканите. Знаеше си, че добере ли се до главата й, ще я удави.
„Ей сега ще се извиниш“ — присмя се Пердита.
— Млък! — кресна Агнес.
Затропа напред, без да даде време на ехото да се върне от най-далечните ъгълчета на залата, и дръпна червената маска.
Целият хор се отзова подобаващо. В края на краищата това беше опера. Шоуто спря, но операта продължаваше…
— Салзела!
Той сграбчи Агнес и запуши с длан устата й.
Другата му ръка се стрелна към колана и извади сабята от ножницата.
Оръжието не беше сценичен атрибут. Острието изсвистя във въздуха, когато се завъртя към хора.
— Ау, ау, ау — промълви той. — Май се държа твърде оперно. А сега се опасявам, че трябва да взема нещастното момиче за заложница. Най-подходящата постъпка при тези обстоятелства, нали?
Огледа се тържествуващо. Втрещената публика наблюдаваше безмълвно.
— Никой ли не се сеща да каже „Няма да ти се размине безнаказано“? — подкани Салзела.
— Няма да ти се размине безнаказано — обади се Андре иззад кулисите.
— Предполагам, че сградата е обкръжена? — жизнерадостно попита Салзела.
— Да, сградата е обкръжена.
Кристина писна и припадна.
Салзела се усмихна още по-сияйно.
— Ах, ето някой, който наистина принадлежи на операта! Но ми се иска да знаете, че все пак ще ми се размине безнаказано, защото не мисля като в опера. Аз и младата дама ще слезем в подземията, където може би ще я зарежа невредима. Сериозно се съмнявам да сте обкръжили и подземията. Дори аз не знам докъде стигат всички тунели, а ви моля да повярвате, че съм ги проучил много старателно…
Той почака. Агнес се мъчеше да се отскубне, но Салзела затегна хватката си около шията й.
— Досега — промълви след миг — все някой трябваше да възкликне „Но защо, Салзела?!“. Честно казано, писна ми аз да играя цялата сценка.
Ведър осъзна, че е отворил уста.
— Аз щях да го кажа.
— О, добре. В такъв случай би трябвало да отвърна горе-долу следното — защото така ми се искаше. И защото много обичам парите, откровено казано. Но още повече… — той вдиша с пълни гърди — … мразя операта, ама наистина. Не бих искал да се разгорещявам прекомерно, но се страхувам, че операта е просто непоносима. И ми дойде до гуша. Щом тъй и тъй съм приковал вниманието ви, позволете ми да споделя, че тя е окаяна, самовлюбена, абсолютно неправдоподобна, безполезна форма на изкуството, същинско прахосване на чудесна музика, направо е…
Нещо зафуча от едната страна на сцената. Полите на костюмите се развяха. Надигна се прахоляк.
Андре се озърна. До него бе заработила машината за вятър. Ръчката се въртеше сама.
Салзела също се обърна да види какво са зяпнали останалите.
Призрака бе скочил изящно на сцената. Оперната му пелерина се диплеше около него… много оперно.
Поклони се леко и извади сабята си от ножницата.
— Но ти си мър… — задави се Салзела. — О, да! Призрак на Призрака! Напълно невероятно, грубо оскърбление на здравомислието в най-добрите оперни традиции! Дори не смеех да се надявам!
Бутна Агнес настрани и кимна щастливо.
— Ето какво може да причини операта на човека. От нея му мухлясва мозъкът, повярвайте ми, а и аз се съмнявам неговият поначало да е бил в добро състояние. Операта побърква хората. Подлудява ги, чувате ли? Ъ-хъм… Започват да се държат неразумно. Нима си въобразявате, че не съм ви наблюдавал през годините? Тя е като парник за безумие!!! Чувате ли? Безумие!!!
Двамата с Призрака закръжиха по сцената.
— Нямате представа, уверявам ви, какво е да си единственият нормален човек в тази лудница!!! Вие вярвате на всичко!!! Предпочитате да се заблуждавате, че призрак може да се озове на две места едновременно, вместо просто да допуснете, че са двама!!! Дори Хаван си помисли, че може да ме изнудва!!! Ровичкаше там, където не биваше!!! Е, разбира се, наложи се да го убия, за да го опазя от собствената му глупост. Тук дори изтребителите на плъхове полудяват!!! А Подкоп… защо не си беше забравил очилата както обикновено, питам ви?