Той се пресегна към ръката на Агнес, която можеше да се закълне, че за миг усети едва доловима тежест в дланта си.
— Какво чакаш? Сложи я!
Уолтър се подвоуми.
— Нали вярваш, че държиш маска? — настойчиво изрече Баба. — Пердита е разумно момиче и веднага разпознава невидимите маски.
Той кимна бавно и вдигна ръце към лицето си.
Агнес забеляза как размитите му черти станаха отчетливи. Беше почти убедена, че не се е случило нищо, поддаващо се на измерване, както не можеш да претеглиш идея или да продаваш късмет на метър. Но Уолтър изправи рамене и се усмихна леко.
— Тъй бива — одобри Баба и обърна глава към Салзела. — Мисля си, че вие двамата трябва пак да се биете. Ама не ща никой да рече, че съм несправедлива. Дали и ти нямаш маска на Призрака? Щото госпожа Ог те видяла да държиш една, ако си спомняш. Тя не е толкоз завеяна, колкото изглежда…
— Много си мила — обади се дебелата балерина.
— … и се запитала по какво хората са познавали, че са срещнали Призрака? Ами по маската. Значи е имало две маски.
Под втренчения й поглед, внушавайки си, че може да се опълчи, когато пожелае, Салзела бръкна в джоба на сакото си и извади своята маска.
— Ами сложи я. — Тя пусна сабята. — Ти, какъвто си наистина, ще можеш да се биеш с него, какъвто е и той наистина.
Пред сцената перкусионистът се опули към палките в ръцете си, които се вдигнаха и започнаха да отбиват напрегнат ритъм.
— Гита, ти ли го правиш? — попита Баба Вихронрав.
— Помислих, че си ти.
— А, значи е от операта. Шоуто трябва да продължи.
Уолтър Плиндж взе сабята си. Маскираният Салзела погледна към Баба, после към него и нападна.
Остриетата се сблъскаха.
Агнес осъзна, че пак наблюдава сценичен бой. Сабите звъняха и дрънчаха, а противниците пристъпяха напред-назад по сцената. Уолтър не се опитваше да порази Салзела. Всеки удар срещаше контраудар. Пропускаше всяка възможност да проникне през защитата на музикалния ръководител, който все повече се вбесяваше.
— Това не е фехтовка! — разкрещя се Салзела накрая. — Това си е…
Уолтър мушна със сабята си.
Салзела се олюля назад и се блъсна в Леля Ог. Политна настрани. Запрепъва се напред, опря се на коляно, изправи се немощно и се заклатушка към авансцената.
— Каквото и да ме сполети — изрече задъхан, съдирайки маската от лицето си, — не може да е по-лошо от един-единствен оперен сезон!!!! Нямам нищо против мястото, където отивам, стига да няма дебелаци, преструващи се на стройни юноши, и безкрайно проточени песни, от които всеки се възхищава, защото си няма и идея за какво, по дяволите, се пее в тях!!!! Ах… Ах-арргх…
Той се присви на пода.
— Но Уолтър не го… — започна Агнес.
— Затваряй си устата — скастри я спокойно Леля Ог.
— Но той не го… — подхвана Ведър.
— Впрочем не понасям още нещо в операта — заяви Салзела, надигна се и залитна към кулисите. — Сюжетите! Лишени са и от най-елементарния смисъл!! И никой не го признава!!! Ами актьорската игра? Такава просто няма!!! Всички само стърчат и зяпат поредния певец. О, богове, с какво облекчение ще оставя всичко зад… ах… арргх…
Тупна на сцената.
— Туй ли беше? — обади се Леля Ог.
— Не ми се вярва — отвърна Баба Вихронрав.
— А що се отнася до зрителите — избухна Салзела, който отново се изправи и се олюля, — май ги мразя повече и от операта!!! Толкова са невежи!!! Сред тази сган едва се намира някой, който има представа от музика!!! Говорят за мелодийки!!! По цял ден се стараят да бъдат разсъдливи хора, после влизат тук и оставят ума си на закачалките в гардероба…
— Щом е така, защо не се махнахте? — сопна му се Агнес. — Нали сте откраднал толкова пари? Защо не заминахте надалеч, като мразите толкова операта?
Салзела я гледаше втрещен и се клатушкаше. Отвори уста нерешително, сякаш опитваше на вкус непривични думи.
— Да се махна ли? — успя да изломоти. — Да се махна? От операта!… Арргх… арргх… арргх…
За пореден път се стовари на пода.
Андре побутна с крак падналия музикален ръководител.
— Умря ли вече?
— Как може да е умрял? — разсърди се Агнес. — Как е възможно никой да не вижда, че…
— Знаете ли какво ме потиска най-силно? — изтръгна от гърлото си Салзела, изправил се на колене. — Че в операта всеки се бави толкова!!!!!… когато!!!!!… арргх… арргх…