— Длъжни сме да проявим милосърдие, госпожо Плиндж — настоя Баба.
— Ще наклада огъня и ще разкъсам стар чаршаф — смънка жената. — Не знам дали ще се намери някоя игла…
— О, сигурно имам — успокои я Баба, която вече вадеше игла от периферията на шапката си и се наведе към един от крадците. — Доста е ръждясала и тъпа — добави на него, — ама ще се оправяме с каквото се намира подръка.
Иглата проблесна под луната. Неговите ококорени очи се взряха в малкото острие, после в лицето на Баба. Той заскимтя. А раменете му сякаш се мъчеха да потънат в калдъръма.
За късмет никой не видя изражението на Баба в сенките.
— Я да сторим малко добрини — прошепна тя.
Салзела вдигна ръце в драматичен жест.
— Ами ако беше тупнал насред действието?!
— Добре, де, добре — отвърна Ведър, седнал зад бюрото си като в бункер. — Съгласих се. След края на шоуто ще повикаме Стражата. Нищо друго не ни остава. Само ще ги помолим да бъдат по-сдържани.
— Сдържани ли? Вие някога разправял ли сте се със стражник?
— Не че нещо ще разкрият… Вече е избягал по покривите и е далеч, помнете ми думата. Който ще да е той. Горкият доктор Подкоп! Нервите му винаги висяха на косъм…
— А днес и той увисна — промърмори Салзела.
— Това беше много грубиянска шега!
Салзела се наведе към него над бюрото.
— Може да е грубиянска, но всички в трупата са хора на сценичното изкуство. Суеверни. Разстройват се и от дреболия като някакво си убийство на сцената, представете си само…
— Беше убит не на сцената, а зад кулисите. И дори не сме сигурни, че е убийство! Той беше много… потиснат напоследък.
И Агнес се бе втресла, но не от смъртта на доктор Подкоп. Слиса се от собствената си реакция. Беше много стъписващо и неприятно да види мъртвеца, но още по-зле понесе собствения си интерес към случките, държанието на хората наоколо, думите им. Сякаш стоеше отстрани и само наблюдаваше.
Кристина пък просто се свлече в несвяст. Както постъпи и госпожа Тимпани. Несравнимо по-многолюдна тълпа се суетеше около Кристина, макар че примадоната се опомняше и подчертано припадаше още няколко пъти. Накрая се видя принудена да прибегне до истерия.
Никому не хрумна дори за миг, че Агнес няма да се справи хладнокръвно с всичко.
Пренесоха Кристина в кабинета на Салзела зад сцената и я сложиха на дивана. Агнес донесе паница с вода и кърпа. Започна да й бърше челото, защото съдбата е отредила на някои хора да бъдат настанявани на удобни дивани, а на други — да им носят студена вода.
— Вдигаме завесата след две минути — отбеляза Салзела. — Най-добре е да повикам оркестъра от „Нож в гърба“ отсреща. Тези свине са способни да излеят в гърлата си първата халба, преди да са заглъхнали ръкоплясканията.
— Поне ще могат ли да свирят?
— Никога не им е било присъщо, не виждам как ще им се случи тепърва — отсече Салзела. — Те са музиканти, господин Ведър. Единственият начин да ги разстрои видът на мъртвец е тялото да цопне в бирата им. Но и тогава ще свирят, ако им предложите компенсация за преживелиците.
Ведър се премести до полегналата Кристина.
— Как е тя?
— Мънка си нещо… — започна да обяснява Агнес.
— Чаша чай? Чай? Някой да иска чаша чай? Няма нищо по-хубаво от чаша горещ чай… е, послъгах, има, но диванът вече е зает, туй е само шегичка, де, без да се обиждате… та някой да иска чаша чай?
Агнес се озърна ужасена.
— Е, на мен ще ми се отрази добре — обади се Ведър с пресилена бодрост.
— Ами ти, госпожице? — намигна Леля на Агнес.
— Ъ-ъ… не, благодаря… тук ли работите?
— Само замествам госпожа Плиндж, на която малко й прилоша — пак й намигна Леля. — Аз съм госпожа Ог. Не ми обръщайте внимание.
Думите й като че удовлетвориха Ведър, дори само защото случайно влезли разносвачки на чай му се струваха най-нищожната заплаха в момента.
— Тая вечер тука май операта стана Гран Гиньол — сръга го в хълбока Леля. — Туй е чужбинското за „кръв по цялата сцена“ — подсказа тя услужливо.
— Така ли било…
— Ъхъ. И означава… а бе, означава Голям Гиньол.
Някъде навън зазвуча музика.
— Увертюрата към второ действие — промълви Ведър. — Е, ако Кристина още не се чувства добре, значи…
Вторачи се отчаяно в Агнес. В такива обстоятелства хората щяха да му влязат в положението…